Тайните на Черната джунгла

— Те.

— Кои те?

— Тхугите.

— Как, тхугите?

— Да, всичко беше подготвено за неговото бягство.

— Вече нищо не разбирам. Невъзможно е тхугите да са дошли дотук.

— Но дойдоха. Видях ги с очите си и за малко не ме удушиха, като онзи нещастен сипаи.

— Удушили са един сипаи?

— Да, този, който трябваше да ме отмени на пост.

— Разказвай, обясни, Сарангуи, как се случи всичко това.

— Слънцето бе залязло — започна ТремалНаик, — аз бях седнал пред пленника, който не откъсваше очи от мен. Минаха три часа, без никой от нас да помръдне. Изведнъж почувствувах, че клепачите ми натежават и се унасям. Негапатнан също притваряше мигли и страхотно се прозяваше. Дълго се борих с дремката, после без да разбера как, съм заспал. Когато отворих очи бях завързан и пръчките на решетката се търкаляха по земята. Двама тхуги душеха бедния сипаи. Опитах се да се освободя, да викам, но беше невъзможно. След като извършиха убийството, тхугите се покатериха до прозорчето и изчезнаха.

— А Негапатнан?

— Беше изчезнал пръв.

— А не разбра ли причината на онази непреодолима сънливост?

— Не.

— Не беше ли вкарано нещо в мазето?

— Нищо не видях.

— Упоили са те с цветя, които отделят един силен наркотик.

— Сигурно е било така.

— Но ние отново ще заловим Негапатнан. Пуснал съм подире му опитни хора.

— И аз съм опитен следотърсач.

— Знам, и добре ще направиш веднага да тръгнеш. Трябва на всяка цена да го заловим или поне да върнем някой друг от тхугите.

— Заемам се с тази работа.

Бхарата го беше развързал и двамата се изкачиха по стълбата.

— Накъде побягна? — попита ТремалНаик, когато излязоха на открито.

— Навлезе в джунглата. Тръгни направо по онази пътека и ще откриеш следите му. Тичай, мошеникът не ще да е много далеч.

ТремалНаик метна през рамо пушката, която му дадоха, и пое тичешком към джунглата. Бхарата го следваше с поглед и свъсено чело, обладан от скрита мисъл.

— А ако не е вярно? — пошепна си той.

По лицето му премина сянка на съмнение и то стана мрачно.

— Низа! Низа! — викна.

Един индиец, който оглеждаше следите край прерязаната решетка, притича.

— Ето ме, сержант — каза

— Добре ли огледа следите? — попита го Бхарага.

— Най-внимателно.

— Е добре, колко души са излезли през прозорчето?

— Само един.

Бхарата направи учудено движение.

— Сигурен ли си, че не се лъжеш?

— Съвсем сигурен, сержант. Само Негапатнан е излязъл.

— Добре. Виждаш ли този човек, който тича към джунглата?

— Кой, Сарангуи?

— Проследи го, искам да знам къде отива.

— Оставете това на мен — каза индиецът

Изчака ТремалНаик да навлезе между дърветата и се спусна бърз като елен, като се стараеше да се прикрива зад храстите от тръстика. Доволен, Бхарата се прибра в бунгалото, където капитанът се разхождаше нервно по терасата и глухо ругаеше.

— Какво открихте? — попита, щом зърна сержанта.

— Били сме предадени, капитане.