Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не знаех, че ти и аз водим битка — каза тя хапливо.
Той въздъхна и се обърна към нея. Страните й бяха мокри.
Кристофър се направи, че не забелязва това.
— Ти си изключителна жена, Маги. Не съм срещал друга като теб! Много съм доволен от теб и много съм ти задължен. Затова не искам да те наранявам.
Нейното мълчание беше обвинение.
— Обещавам ти, че един ден ще те освободя напълно, за да живееш така, както ти харесва, и ти ще имаш всичко, за да бъдеш щастлива. Моля те да ме изтърпиш още малко!
— Наистина не разбирам англичаните — прошепна тя, когато той тръгна към вратата.
Кристофър затвори вратата зад гърба си и се облегна върху нея. Чувстваше се така, сякаш току-що бе напуснал бойното поле. Битките, в които бе водил своя конен полк, бяха по-лесни от току-що приключилата. Знаеше много добре, че няма да може да заспи, но се запъти към леглото си.
Маги се изплези, щом вратата се затвори зад гърба на съпруга й. Тази вечер бе научила много неща. Сърцето на Кристофър, ако изобщо имаше такова, може би принадлежеше на съвършената госпожица Амелия Хоторн, но като мъж той желаеше Маги.
Тя нямаше да се предаде. Маги Монтоя не беше малодушна и не се оставяше лесно да бъде победена.
На следващото утро, докато Теодор и Тод развеждаха новите собственици из околностите на Ранчо дел Рио, Маги се почувства изпълнена с жизненост. Радваше се на утринната песен на птиците, на свежия хладен въздух, на ясното небе, на топлата миризма на конете. Но най-много я радваха тъмните кръгове под очите на Кристофър. Той изглеждаше така, сякаш не бе мигнал през цялата нощ. Това беше добър знак.
Маги яздеше малка дореста кобилка с плавен ход и благ нрав. Когато Тод й помогна да се качи на нея — почти избутвайки с лакти Кристофър, за да го изпревари, той изрази възхищението си от костюма й за езда. Маги и Луиза бяха ушили пет поли — панталона от здрав плат по модела на Джени Слейтър.
— Колко разумно! — възкликна Тод. — При това ви стои много добре!
Кристофър стрелна двамата с мрачен поглед, но Тод с нищо не показа, че го е забелязал. Маги само се усмихна на съпруга си по начин, който смяташе, че подобава на дама.
Теодор Харли и синът му показваха учудваща липса на враждебност във връзка със загубата на земята. С гордостта на собственици те показаха на семейство Талбът една вятърна мелница, която се намираше на около час езда от къщата и главните постройки.
— Тук наоколо има много вятърни мелници — обясни по-възрастният Харли. — Те са най-високите ориентири на мили разстояние.
— Вие ли сте ги построили? — полита Кристофър.
— Всъщност построил ги е вашият брат.
Маги не беше учудена от отговора. Теодор Харли й приличаше на паразит. Той живееше от земята, без да прави каквито и да било подобрения по нея.
Самият Тод отвори дума за липсата на ентусиазъм у баща му по отношение на ранчото, докато яздеше коляно до коляно с Маги. Младият Харли беше решил да бъде плътно до нея по време на утринната езда.
— Баща ми е градско чедо — сподели той. — Обича да пие хубави вина, да носи модни дрехи, а прислугата да му се кланя. Не му е приятно да си цапа ръцете.
— А вие? — попита го Маги.
— Аз ли? Аз съм влюбен в ранчото! По цял ден яздя с работниците. Ако имах пари и власт, бих го превърнал в най-модерното печелившо ранчо. Сега то не струва нищо и едва успява да поддържа охолния начин на живот на баща ми. — Страстният му поглед се спря върху Маги и тя за пръв път се почувства леко неспокойна.
Към средата на предобеда ездачите забелязаха малка глутница койоти в тревите на един хвърлей разстояние. Тод се упражни да стреля по жива цел, но не успя да удари нито едно от животните. Той се изчерви от срам и Маги се помъчи да прикрие усмивката си над неуспеха му. Тя беше на страната на койотите.
— Тези пакостници се уцелват най-трудно! Вижте само какви дяволчета са! Направиха кръг и се връщат, за да ми дадат още една възможност. Човек ще си помисли, че са разумни същества. — Бавна усмивка пропълзя на устните му. — Господин Талбът, защо и вие не опитате късмета си?
— Не виждам причина да го направя — каза Кристофър. — Сериозна заплаха ли са за стадата?
— Не. Но са добра цел за упражнение по стрелба.
— Бих предпочел да се упражнявам по цели, които не кървят, когато бъдат улучени.
Тод изсумтя презрително.
— Не трябва да сте толкова гнуслив, ако искате да оцелеете в тази страна — предупреди го той. — Тук човек оцелява благодарение на своята находчивост и оръжието в ръката си.
— Аз пък се чудех защо всички тук се перчат с пистолети на кръста. Това било доказателство за тяхната мъжественост, така ли? В Англия не изпитваме необходимост да показваме мъжествеността си така открито.