Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Напротив! — отвърна Грейс. — Аз ви казвам, че съпругът ми е решил да не позволява на гнева от наглостта и безочието ви да определя поведението му. Да искаш да посетиш Ататуа, без дори да си си дал труда да научиш, че като стъпиш на земята му непречистен и неканен, ще посрамиш и омърсиш народа ни за сто поколения напред… мисля, че е цяло чудо, че още сте живи.
— Не знаехме — оправда се Сиванму.
— Той знае — възрази Грейс, — защото ухото му чува всичко.
Питър се изчерви:
— Чувам само каквото ми каже тя, не и онова, което не иска да сподели.
— Така… вас наистина ви ръководят. И Аймана е прав, вие наистина служите на по-висше същество. Доброволно? Или по принуда?
— Това е глупав въпрос, мамо — намеси се дъщеря й след поредното оригване. — Ако са принудени, как ще ти кажат?
— Хората могат да говорят и чрез това, което не казват, и ти щеше да го разбереш, ако беше седнала и наблюдаваше красноречивите им изражения на тези лъжливи пришълци от друга планета.
— Тя не е по-висше същество — възрази Сиванму. — Не в смисъла, който имахте предвид. Не е бог. Макар че има много власт и знае много неща. Не е всемогъща или нещо подобно и не знае всичко; понякога дори греши и даже не съм сигурна, че винаги върши добро. Затова не можем да я наречем бог, защото не е съвършена.
Грейс поклати глава:
— Нямах предвид някакъв възвишен бог, някакво безплътно съвършенство, което никога не може да бъде разбрано, а само слушано. Не някакво никенско парадоксално същество, чието битие постоянно се отхвърля от небитието му. Вашето по-висше същество, този кристал, който приятелят ти носи като паразит в ухото си — въпреки че не се знае кой от чий живот смуче, — то може да бъде бог в смисъла, който ние, самоанците, влагаме в тази дума. Вие можете да сте неговите героични слуги. Негови въплъщения дори.
— Вие обаче сте учен — отбеляза Сиванму. — Като моя учител Хан Фейдзъ, който откри, че това, което наричахме богове, всъщност е наследствена мания, която тълкувахме така, за да продължаваме да се подчиняваме…
— Това, че вашите богове не съществуват, не означава, че и моите не са истински.
— Тя сигурно е тъпкала телата на хиляди мъртви богове, докато дойде дотук! — изкикоти се съпругът на Грейс, само че сега Сиванму знаеше какво се крие зад този смях и потрепери.
Грейс се пресегна и постави огромната си, тежка ръка върху слабото й рамо.
— Не се тревожи — успокои я тя. — Съпругът ми е цивилизован човек и досега не е убил никого.
— Не че не съм опитвал! — провикна се той. — Не, това беше шега! — И едва не се просълзи от смях.
— Не можете отидете при Малу — каза Грейс, — защото трябва да се пречистите, а не съм сигурна, че сте готови да дадете обещанията, които трябва да дадете — камо ли да ги изпълните. Л тези обещания трябва да се спазват. Затова Малу ще дойде тук. В момента го карат с кану към този остров — не използва моторни лодки, затова искам да знаете колко хора се потят в продължение на часове само за да можете да си побъбрите е него. Ще ми се да ви изясня нещо: оказваме ви невероятна чест, затова ви съветвам да не го гледате отвисоко с някакъв научен скептицизъм. Познавам много знаменити личности, някои от които дори са доста умни, но това е най-мъдрият човек, който можете да срещнете. И ако започнете да се отегчавате, помнете: Малу не е толкова глупав, за да си помисли, че може да вземе фактите извън контекста им и те пак да останат верни. Затова той поставя нещата, които казва, в цялостния им контекст и ако това означава, че трябва да изслушате цялата история на човечеството от самото й начало досега, преди да чуете онова, което смятате за съществено — е, съветвам ви да мълчите и да слушате внимателно. Защото през повечето време той казва най-важните неща между другото, като незначителни подробности, и ще сте големи късметлии, ако имате достатъчно акъл, за да го забележите. Ясно ли е?
Сиванму искрено съжаляваше, че не е яла по-малко. Повдигаше й се от страх и беше сигурна, че ако повърне сега, ще са нужни два часа, за да я изчистят.
Питър обаче просто кимна спокойно:
— Не е ясно, Грейс, макар че спътницата ми прочете някои от статиите ви. Мислехме, че идваме да говорим с философ като Аймана или с учен като вас. Сега обаче виждам, че сме дошли при мъдрец, чийто опит се простира извън границите, които сме виждали или дори сънували. Ще слушаме внимателно, докато той не ни подкани да му зададем въпросите си, и ще му се доверим, че знае най-добре какво трябва да чуем.
Така Питър обявяваше пълна капитулация и Сиванму с радост забеляза, че всички около масата кимат доволно и че никой не почувства нужда да каже някаква шега.