Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Така ли смятате?
— Сигурна съм. Аз просто ще се поразходя до портите, за да видя дали не се задава колата.
— Чувствам се като предател.
— О, моля ви! — рече укорително госпожица Пийви.
С усещания, близки до тези на осъден с доживотна присъда, когото неочаквано са освободили при самото му пристигане в затвора, Смит се върна назад по стъпките си. След някое време надзърна през рамо, видя че госпожица Пийви се е скрила зад завоя и поспря да запали цигара. Тъкмо бе хвърлил клечката и закрачил отново, напълно доволен от живота, когато един глас зад него рече: „Хей!“ и познатата фигура на господин Едуард Кутс се изниза от храстите.
— Виждаш ли това? — попита господин Кутс, като му показа револвера си.
— Съвсем ясно, другарю Кутс — отвърна Смит. — И ще бъде ли уместно да ви запитам с каква цел го размахвате?
— Само го имай предвид — рече Кутс — в случай че ти скимне да ми свиеш някой номер. — И като прибра оръжието в страничния си джоб, продължи да се пляска усърдно между лопатките и да се гъне оживено в кръста и раменния пояс.
Смит следеше тези процедури със сериозен вид.
— Нали не ме спряхте под дулото на пистолет, за да ме накарате да гледам как си правите йогийските упражнения?
Господин Кутс прекрати заниманието си за секунда.
— Някакъв бръмбар ми се шмугна в гърба — поясни сухо той.
— Нима? Е, тогава естествено е да искате да останете сам в такъв прискърбен миг. Мога само най-сърдечно да ви пожелая приятна вечер и да продължа по пътя си.
— Нищо подобно!
— Така ли? — рече отстъпчиво Смит. — Вероятно сте прав, вероятно сте прав. — Господин Кутс прибра отново револвера. — Да разбирам ли в такъв случай, другарю Кутс, че искате да размените няколко думи с мен? Давайте, стари приятелю, изплюйте камъчето. Какво ви тежи на душата?
Сполучлив удар явно бе обезвредил бръмбара на господин Кутс и той вече можеше да посвети цялото си внимание на разглеждания въпрос. Очите му обходиха Смит със зле прикрита неприязън.
— Знам какво си намислил, Бил! — рече той.
— Моето име не е Бил — отвърна Смит.
— Да — отсече господин Кутс, чието раздразнение бе станало съвсем явно. — Нито пък Мактод.
Смит изгледа угрижено своя събеседник: Това бе непредвидено усложнение и той с неохота си даде сметка, че засега не вижда начин да го преодолее.
— Защо не се поразходим? — предложи. — Движението способства на мисълта. Не мога да отрека, че повдигнатата от вас тема в значителна степен ме затруднява. И разглеждайки внимателно създалото се положение, другарю Кутс, намирам, че следващият ход принадлежи на вас И тъй, какво възнамерявате да сторите?
— Най-вече бих искал — отвърна с много жар Кутс — да ти извия врата.
— Без съмнение. Но…
— Да те използвам за боксова круша!
Смит разпръсна тези утопични химери — с пренебрежително махване на ръка.
— Охотно ви влизам в положението — рече любезно той. — Но оставайки в сферата на реалната политика, каква е непосредствената стъпка, която възнамерявате да предприемете? Естествено, нищо не ви пречи да ме разобличите пред моя домакин, но не мисля, че това ще ви донесе някакви облаги.
— Знам. Но помни, че държа и този коз в случай, че се опиташ да ми свиеш номер.
— Вие упорито стържете по тая струна, другарю Кутс. Изглежда, че при вас това е някаква натрапчива идея. Мога да ви уверя, че не обмислям нищо подобно. Та какво, за да се върнем на въпроса, смятате да сторите?
Те бяха достигнали широката площадка пред парадния вход, където алеята, дотук подобна на река, се разливаше в езеро от чакъл. Смит се спря.
— Искам да ме вкараш в тая дупка — каза господин Кутс.
— Боях се, че тъкмо това се каните да предложите. В моето специфично положение аз, естествено, нямам друг избор, освен да се стремя с всички сили да се подчинявам на вашите прищевки. Предполагам, че всеки опит да не го сторя, неминуемо би бил изтълкуван от придирчив критик като вас в духа на „погаждане на номера“. Но как бих могъл да ви вкарам в тази, както игриво благоволихте да я наречете, „дупка“?
— Просто им казваш, че съм твой приятел и искаш да ме поканят.
Смит поклати леко глава.
— Това не е сред най-брилянтните ви хрумвания, другарю Кутс. Като тактично се въздържа да наблегна върху съображението, че и най-повърхностният намек, че сте мой приятел, дълбоко и непоправимо би накърнил престижа ми, просто ще спомена, че самият аз, в качеството си на гост в този достолепен английски дом, трудно мога да си позволя да каня когото ми скимне. Не, ще трябва да намерим друг подход… Сигурен ли сте, че държите да останете? Добре де, добре, просто попитах… А сега да помислим.