Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Разговорът беше кратък и остър. Франка де ла Лус, без да губи време за встъпления, предложи на Фермина Даса почетна реабилитация. Причината за изключването щеше да бъде изличена не само от протоколите, но и от паметта на общината, а това щеше да й позволи да довърши учението си и да се дипломира като бакалавър по литература. Смутена, Фермина Даса пожела да узнае причината.
— Това е по молба от един човек, който заслужава всичко и чието единствено въжделение е да те направи щастлива — каза монахинята. — Знаеш ли кой е?
Фермина Даса разбра. Запита се с какви очи изпълняваше ролята на пратеник на любовта една жена, която бе преобърнала живота й заради едно невинно писмо, но не посмя да й го каже. Отговори само, че действително познава този човек и тъкмо затова не му дава никакво право да се намесва в живота й.
— Той те моли само за едно: да му разрешиш да поговори пет минути с теб — каза монахинята. — Сигурна съм, че баща ти ще е съгласен.
Фермина Даса се вбеси още повече при мисълта, че и баща и е съучастник в това посещение.
— Виждали сме се два пъти, когато бях болна — каза тя. — Сега изобщо няма за какво.
— За всяка жена, която има поне малко мозък в главата си, този мъж е дар от провидението — каза монахинята.
Продължи да й говори за неговите добродетели и благочестивост, за всеотдайността, с която служи на страдащите. Извади от ръкава си златна броеница с образа на Христос от слонова кост и я разлюля пред очите на Фермина Даса. Беше старинна фамилна реликва на повече от сто години, изработена от сиенски бижутер и осветена от Климент IV.
— Твоя е — каза.
Фермина Даса усети как кръвта във вените й кипва и тогава доби смелост.
— Необяснимо ми е как можете да се занимавате с такова нещо вие, за която любовта е грях — каза тя.
Сестра Франка де ла Лус се престори, че не е чула забележката, но клепачите й пламнаха. Продължи да люлее броеницата пред нея.
— По-добре е да се разберем с теб — каза тя, — защото след мен може да дойде господин архиепископът, а с него нещата са по-различни.
— Нека дойде — отвърна Фермина Даса.
Сестра Франка де ла Лус скри златната броеница в ръкава. После извади от другия си ръкав доста употребявана носна кърпа, смачкана на топка, стисна я в юмрук и погледна Фермина Даса с присвити очи и съжалителна усмивка.
— Бедна дъще моя — въздъхна, — ти все още мислиш за оня мъж.
Фермина Даса преглътна нахалството й, като гледаше монахинята, без да мигне, и остана втренчена в очите й, без да проговори, чак докато не видя с безкрайно удовлетворение, че мъжките и очи плувнаха в сълзи. Сестра Франка де ла Лус ги избърса със свитата на топка кърпичка и стана.
— Вярно каза баща ти, че си истинско муле — каза тя.
Архиепископът не дойде. Така че обсадата щеше да свърши него ден, ако не бе пристигнала Илдебранда Санчес да прекара Коледа с братовчедка си и това промени живота и на двете. Посрещнаха я на платнохода от Риоача в пет часа сутринта, посред тълпата пътници, ни живи, ни умрели от морското вълнение, но тя слезе лъчезарна, очарователна, възбудена от бурната нощ в морето. Натоварена беше с кошници с живи пуйки и всякакви плодове от щедрия й роден край, че да не би някой да остане гладен по време на гостуването й. Лисимако Санчес, нейният баща, беше заръчал да попита дали не им липсват музиканти за коледните празници, защото той имал на разположение най-добрите, и обещаваше скоро да изпрати цял товар фойерверки и илюминации. Съобщаваше още, че не ще може да дойде за дъщеря си по-рано от март месец, тъй че ще имат предостатъчно време да си отживеят.
Двете братовчедки започнаха веднага. От първия ден се къпеха заедно, голи, обливайки се една друга с вода от коритото. Сапунисваха се взаимно, чистеха си гнидите, сравняваха си бедрата, твърдите гърди, проверяваха в огледалото доколко жестоко е било времето към тях от последния път, когато се бяха виждали голи. Илдебранда беше едра и набита, със златиста кожа, но космите по тялото и бяха на мулатка, късички и извити като телена пяна. Голотата на Фермина Даса беше бледа, с издължени очертания и гладка кожа с нрави косми. Гала Пласидия им беше приготвила две еднакви легла в спалнята, по те понякога си лягаха в едното и си приказваха на тъмно до зори.