Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Не можеш.
— Но татко и аз още сме приятели, мила. Приятели сме и с Хулио.
Брр. Бррр. Бррр. Просто не мога да изляза наглава с нея, когато е такава.
— Значи да кажа на Илейн, че приемаш поканата с удоволствие? — отсече тя, взе необяснимата шевна машина и тръгна към вратата. — Трябва да бягам. Чаооо!
Няма да допусна още една вечер да ме размахват под носа на Марк Дарси като лъжичка с пюре от тиквички пред устата на бебе. Ще трябва да емигрирам или нещо такова.
8 ч. вечерта. Отивам на вечеря. Откакто съм сама, всички Самодоволни Женени се избиват да ме канят на вечеря в събота, като ме настаняват срещу все по-ужасяваща селекция от неженени мъже. Много са мили и го оценявам, но ми се струва, че това само засилва чувството ми на изолираност и провал, макар че според Магда не бива да забравям, че да си необвързана е по-добре, отколкото да имаш изневеряващ, сексуално разюздан съпруг.
Полунощ. Божичко. Всички се връзваха на фльонга, за да повдигнат духа на резервния мъж (на трийсет и седем, токущо разведен, пример: „Длъжен съм да заявя, че смятам Майкъл Хауард за несправедливо охулен.“)
— Не знам от какво се оплакваш — подкрепяше го Джереми. — Мъжете стават все по-привлекателни с напредването на възрастта, докато жените губят своята привлекателност, тъй че ония двайсет и две годишни, които не биха те погледнали, когато си бил на двайсет и пет, сега направо ще пъхтят по теб.
Седях с наведена глава, бясна на възгледа им, че интересът към една жена прилича на игра със столове, в която момичетата без стол / мъж, когато навършат трийсет, са вън от играта. Хъ. Как не.
— О, да, напълно съм съгласна, че е най-добре да се търсят млади партньори — избухнах аз, малко лекомислено. — Мъжете над трийсет са такава скука със своята зависимост и с маниакалната си самозаблуда, че всички жени се опитват да ги впримчат в брак. Напоследък се интересувам единствено от мъже малко над двайсетте. Те са толкова по-добри в... е, сещате се...
— Наистина? — малко прекалено заинтригувана попита Магда. — Как...?
— Е, ти може и да се интересуваш — намеси се Джереми и хвърли кръвнишки поглед на Магда. — Но проблемът е, че те не се интересуват от теб.
— Хм. Извинете. Приятелят ми в момента е на двайсет и три — сладко изрекох аз. Настъпи сащисано мълчание.
— Е, в такъв случай — рече Алекс с мръсна усмивчица — можеш да го доведеш у нас следващата събота на вечеря, нали?
Втасахме я. Откъде ще изровя двайсет и три годишен, който да иде на вечеря у Самодоволни Женени в събота вечер, вместо да гълта заразени таблетки „Екстази“?
15 септември, петък
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 4 (мн. д.), калории 3222 (от сандвичи на Британските железници, гнусно импрегнирани), минути, прекарани във въображаема реч при напускането на новата работа 210.
Уф. Гадно съвещание с шефа-дерибей Ричард Финч, който не млъкваше: "Добре. Тоалетните в „Хародс“ струват една лира. Мисля за Фантастични Тоалетни. Мисля за студиото: Франк Скинър и сър Ричард Роджърс на покрити с пухкава кожа тоалетни чинии, със странични облегалки с монтирани телевизионни екрани и ватирана тоалетна хартия. Бриджет, ти ще притиснеш Безработната Младеж. Мисля за север. Мисля за Безработната Младеж, затънала в безпътица, живееща ден за ден.
-Ама... ама...-запелтечих аз.
— Пачули! — ревна той, благодарение на което кучетата под писалището му се събудиха и започнаха да скачат наоколо и да лаят.
— Кво? — крясна тя над гюрултията. Беше облечена в причудлива мидирокля, със сламена шапка с огромна, шляпаща периферия и оранжева найлонова блуза на огромни тегели отгоре. Нещата, които носех като тийнейджърка, ми се сториха мила шега.
— Къде е екипът за Безработната Младеж?
— В Ливърпул.
— Ливърпул. Добре, Бриджет. Бъди с екипа пред щанда на „Бутс“ [Верига от дрогерии във Великобритания. — Б. пр.] в търговския център, на живо, в пет и половина. Намираш ми шестима Безработни Младежи.
По-късно, когато тръгвах да хвана влака, Пачули между другото ми се провикна:
— А, да, Бриджет, не е в Ливърпул, а в Манчестър, ясно?
Манчестър, 4,15 ч. следобед
Брой Безработни Младежи, с които разговарях, 44, брой Безработни Младежи, съгласили се на интервю пред камера, 0.
Влакът Манчестър-Лондон, 7 ч. вечерта. Уф. До 4,45 търчах истерично между бетонните цветарници и пръхтях:
— Извинете, имате ли работа? Няма значение. Благодаря!