Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Изглежда, обаче, Алайз наистина се беше погрижила за всичко. Тер-ангреалите се оказаха вече натоварени в кошовете на товарните коне. Непретърсените кошове си бяха останали натъпкали и от тях стърчаха краища и ръбове от Светлината само знаеше какво, но тези, които двете с Авиенда бяха опразнили, сега се оказаха пълни с груби конопени торбички с брашно и сол, с боб и леща. Шепа коняри наглеждаха животните вместо да тичат насам-натам. Несъмнено изпълняваха нарежданията на Алайз. Дори Биргит притичваше с печална усмивка да свърши поръчаното й!
Елейн надигна платнените покривала да огледа тер-ангреалите, доколкото може, без да ги разтоварва отново. Всичко като че ли беше тук, здраво натъпкано в два коша, недостатъчно, за да ги напълни, но нямаше нищо счупено. Не че нещо друго освен Единствената сила можеше да счупи повечето тер-ангреали, но все пак…
Авиенда седна на земята и започна да бърше обилната пот от лицето си с голяма проста ленена кърпа, която никак не отиваше на хубавата й копринена рокля. Дори и тя вече проявяваше умора.
— Какво си мърмориш, Елейн? Започваш да ми приличаш на Нийив. Тази Алайз само ни спести неволята сами да товарим тези неща.
Елейн леко се изчерви. Не се беше канила да го изрича на глас.
— Просто не искам да ги пипа някой, който не знае какво правят те, Авиенда. — Някои тер-ангреали можеха да се задействат дори от хора, които не могат да преливат, ако направиш нещо погрешно, но истината си беше, че тя искаше никой да не ги пипа. Те си бяха нейни! Съветът не можеше да ги предаде на някоя друга Сестра само защото е по-стара или по-опитна, или да ги скрие, защото проучването на тер-ангреалите било твърде опасно. С толкова много примери за изследване може би най-после щеше да открие как сама да създаде тер-ангреал, който ще работи винаги: толкова много провали и половинчати успехи беше претърпяла. — С тях трябва да се занимава човек, който знае какво прави — добави тя и заметна грубото платнище.
Редът започна да изниква сред безобразния хаос по-бързо, отколкото Елейн беше очаквала, макар и не толкова бързо, колкото й се искаше. Разбира се, призна си тя неохотно, желанието й щеше да се изпълни само ако беше станало моментално. Без да може да откъсне очи от небето, тя отпрати Кареане обратно на бегом на хълма, за да наблюдава какво става откъм Ебу Дар. Дебелата Зелена помърмори малко, преди да приклекне, и дори се навъси към няколкото Родственички, които се втурнаха да си предлагат услугите, но Елейн искаше да иде някоя, която няма да припадне като види появата на „твари на Сянката“, а Кареа не беше най-низшестоящата сред Сестрите. Аделиз и Вандийн излязоха с Испан, здраво заслонена и отново с кожената торба на главата. Тя стъпваше доста леко и нищо не подсказваше видимо, че й е правено нещо, само дето… Испан държеше ръцете си сгънати на кръста и дори не се опитваше да надигне торбата, за да надникне изпод нея, а когато я качиха на коня, изпъна китките си, за да ги завържат за седлото, без да й се казва. След като бе станала толкова отзивчива, може би бяха научили нещо от нея. На Елейн не й се искаше да помисля дори как са я накарали да проговори.
Е, колата, така да се каже, подрусваше от време на време, като се имаше предвид всичко, което скоро можеше да ги връхлети. Което със сигурност щеше да ги връхлети. Това, че Нинив си получи шапката, трудно можеше да се нарече буца на пътя, но за малко щеше да обърне колата — Алайз все пак я беше намерила и и я връчи, поучавайки Нинив да не си я сваля от главата, ако иска да си запази хубавичката нежна кожица да не изгори. Нинив изгледа със зяпнала уста как сивокосата жена се забърза да се оправя с поредната дреболия, след което нарочно напъха шапката в дисагите си.