Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
За изненада на Елейн, Биргит я надигна на крака още преди Авиенда да се озове при двете, при това го направи съвсем сериозно, без да се подхилва като Авиенда. Това, което Елейн усети от Стражника си, беше… съсредоточеност; помисли си, че една стрела, поставена на изпънатата тетива на лъка, би изглеждала така.
— Бягаме ли, или се бием? — попита Биргит. — Разпознах онези сеанчански летци от Фалме и честно казано, предлагам да се бяга. Днес лъкът ми, уви, е най-обикновен. — Авиенда я изгледа леко намръщено и Елейн въздъхна — Биргит наистина трябваше да се научи да си държи езика, ако искаше да скрие коя е.
— Бягаме, разбира се — намеси се задъхано Нинив, преодоляла с усилие последната отсечка. — Да се бием или да бягаме! Що за глупав въпрос? Да не мислиш, че сме пълни… Светлина! Но какво правят те? — Гласът й се извиси. — Алайз! Алайз, къде си? Алайз! Алайз!
Елейн се сепна и едва сега забеляза, че фермата е завряла също така неудържимо, както когато бяха разпознали лицето на Кареане. Ако не и повече. Алайз им бе докладвала, че в момента тук има сто четиридесет и седем Родственички, в това число петдесет и четирите Мъдри жени с червени колани, отпратени преди няколко дни, и много други, отбили се в града; сега като че ли всяка от тях се бе затичала в различна посока. Повечето от слугите в Тарасинския палат в техните зелено-бели ливреи се мятаха насам-натам, понесли всевъзможни товари. Патици и кокошки хвърчаха из цялата тази суматоха, пляскаха с крила и усилваха врявата. Елейн зърна дори един Стражник, посивелия Джаем на Вандийн, да подтичва, награбил в костеливите си ръце някакъв конопен чувал!
Алайз изникна сякаш от въздуха, спокойна и сдържана въпреки капчиците пот по челото й. Всяко кичурче от косата й си беше на мястото, а роклята й изглеждаше сякаш просто е излязла на разходка.
— Няма нужда да се врещи — заяви тя спокойно и сложи ръце на кръста си. — Биргит вече ми каза какво са онези големи птици и аз си помислих, че ще се тръгва много скоро, особено след като вие препуснахте отгоре, сякаш ви е подгонил лично Тъмния. Казах на всички да си вземат по една чиста рокля, три долни ризи за смяна и чорапи, сапун, кошнички с игли и конци, и всичките пари, които имат. И нищо повече. Десетте последни ще довършат прането, докато не отидем там, където ще ходим; това ще ги накара да се поразбързат. Казах и на онези слуги да вземат толкова храна, колкото могат, просто за всеки случай. И на Стражниците ви. Разумни момци се оказаха повечето от тях. Удивително разумни за мъже. Да не би като стане един мъж Стражник, да му става нещо?
Нинив се закова на място с увиснала челюст — тъкмо се бе наканила да раздава заповеди, но не й бяха оставили нищо.
— Много добре — изломоти най-сетне тя. Много кисело. После изведнъж лицето й грейна. — Жените, които не са в Родството. Да! Те трябва да…
— Успокой се де — прекъсна я Алайз и махна с ръка. — Повечето от тях вече си тръгнаха. Предимно онези, които се тревожат за мъже и за семейства. Нямаше да мога да ги задържа, дори да исках. Но поне трийсет от тях смятат, че онези птици наистина са твари на Сянката, и държат да останат колкото може по-близо около Айез Седай. — Рязкото й сумтене показа какво лично тя мисли по въпроса. — А вие вземете да се стегнете. Пийнете малко студена вода, но не бързо, че да не ви изстинат гърлата. И си умийте малко лицата. Аз трябва да понагледам как вървят нещата. — Тя хвърли око на кипящата наоколо суматоха и поклати глава, — Някои ще ми се мотаят дори юмрук тролоци да беше кацнал горе на хълма, а повечето благороднички така и не могат да свикнат на правилата ни. Ясно, че преди да тръгнем ще трябва да го напомня на две-три. — След което закрачи тържествено към бъркотията от паникьосани хора сред двора и остави Нинив зяпнала.
— Е — каза Елейн и заизтупва полата си, — нали ти каза, че била много способна жена.
— Никога не съм казвала това — сопна се Нинив. — Никога не съм казвала „много“. Хммм! Къде ли ми се е дянала шапката? Въобразява си, че знае всичко. Обзалагам се, че това не знае! — Тя се фръцна и закрачи в посока различна от тази на Алайз.
Елейн я зяпна изумена. Шапката й? И на нея й се искаше да знае къде се е дянала нейната — беше си хубава, — но чак пък толкова! Сигурно това, че бе в кръга и извлече толкова Сила, при това с ангреал, беше позамъглило временно ума на Нинив. Тя самата се чувстваше все още малко необичайно, сякаш можеше да щипне трошици сайдар, реещи се във въздуха наоколо. Все едно, в момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи. Например да се подготви да се измъкнат преди сеанчанците да са кацнали. Ако съдеше по това, което бе видяла във Фалме, те наистина бяха способни да спуснат отгоре сто дамане, ако не и повече, и според малкото, което Егвийн си беше позволила да сподели за пленничеството си, повечето от тези жени щяха наистина с охота да помогнат да бъдат окаишени и други. Беше й казала, че това, което наистина накарало стомаха й да се обърне, било гледката на сеанчанските дамане, които се смеели заедно със своите сулдам, галели се и си играели с тях като добре обучени кучета с любимите си господари. Егвийн й беше казала и че някои от окаишените във Фалме жени започвали да се държат по същия начин. При тази мисъл кръвта на Елейн се смрази. Щеше да умре, но нямаше да позволи да й надянат оглавника! И по-скоро щеше да позволи на Отстъпниците да получат това, което бе открила, нежели Сеанчан. Тя продължи тичешком до щерната, следвана от Авиенда, задъхана не по-малко от нея.