Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Обсъдиха всички вещи, които щяха да вземат със себе си, и съставиха план за това как ще се оправят без други. Не казаха и дума за това колко време ще продължи пътуването им, но всички знаеха, че колкото обширна е Западната земя, много по-голяма от нея е Средната. Ричард си помисли, че би било хубаво да минат през неговата къща, тъй като той често предприемаше дълги пътувания и разполагаше с необходимата екипировка, но рискът беше прекалено голям. По-скоро би си набавил необходимите неща от друго място, отколкото да се върне при онова нещо, дето го чакаше вътре. Той все още не беше наясно къде точно ще пресекат границата, но не се притесняваше за това. До сутринта имаше още време за размисъл. Изпита облекчение, когато разбра, че начин съществува.
Котаракът повдигна глава. На половината път до вратата спря, изви гръб, козината му настръхна. Всички забелязаха действията му и притихнаха. През прозореца се виждаше светлина от огън, която не се отразяваше от огнището в стаята. Идваше отвън.
— Надушвам пожар — каза Калан.
Тримата моментално скочиха на крака. Ричард посегна към меча, опрян на облегалката на стола му, и той беше в ръцете му кажи-речи преди да се е изправил на крака. Отиде да погледне през прозореца, но Зед реши да не губи време с това и директно се изстреля през вратата, последван по петите от Калан. Преди да се спусне след другите двама, Ричард набързо мерна светлина от факли.
На поляната пред къщата се беше разпръснала тълпа от около петдесетина мъже, някои от които с факли в ръце, повечето въоръжени с каквото дойде — брадви, вили, коси или сопи. Бяха облечени в работните си дрехи. Ричард разпозна лицата на мнозина от тях, бяха добри, честни и работливи хора със семейства. Тази вечер бяха различни. Явно настроението им беше лошо, лицата им — мрачни и ядосани. Зед застана на средата на поляната с ръце, опрени на хърбавите си хълбоци, като се усмихваше на множеството, а на светлината на факлите бялата му коса розовееше.
— Какво има, момчета? — попита той.
Те смотолевиха нещо помежду си, а неколцина от предните редици пристъпиха крачка-две напред. Ричард позна онзи, Джон, който заговори от името на всички.
— Има проблем. Проблем, причинен от магия! И ти си в основата му, старче! Ти си магьосница!
— Магьосница? — попита объркано Зед. — Магьосница?
— Точно това казах, магьосница! — Тъмните очи на Джон се преместиха върху Калан и Ричард. — Това не засяга вас двамата. Имаме работа със стареца. Вървете си или ще пострадате като него. — Ричард не можа да повярва, че тези хора могат да говорят подобни неща.
Калан пристъпи напред, заставайки пред Зед, и щом се спря, диплите на роклята се завъртяха около краката й. Тя стисна юмруци до тялото си.
— Вървете си — предупреди ги тя с глас, в който имаше заплаха, — преди да съжалявате за това, което искате да направите.
Мъжете се спогледаха, някои от тях се ухилиха глупаво, други направиха под мустак груби коментари, трети се изсмяха. Смехът им затихна.
— Значи — подигравателно каза Джон, — имаме работа с две магьосници.
Мъжете се оживиха и закрещяха, размахвайки оръжията си. На облото, масивно лице на Джон се изписа предизвикателна усмивка.
Ричард бавно, но с решителна стъпка мина пред Калан, като с едната си ръка избута назад и нея, и Зед. Гласът му остана спокоен, приятелски.
— Джон. Как е Сара? Не съм ви виждал вас двамата от известно време. — Джон не отговори. Ричард огледа внимателно лицата на останалите. — Познавам мнозина от вас, познавам ви като добри хора. Това не е нещо, което бихте искали да направите. — Той отново погледна Джон. — Прибери хората си и се връщайте при семействата си. Моля те, Джон!
Джон насочи сопата си към Зед.
— Старецът е магьосница! Ще му видим сметката. — Той посочи Калан. — И на нея! Ако не искаш да те сполети същото, Ричард, върви си по пътя!
Тълпата изрази съгласието си с викове. Горящите факли пращяха и пукаха и въздухът миришеше на запалена трева и пот. Когато стана ясно, че Ричард няма да си тръгне, тълпата се придвижи напред.
За отрицателно време мечът напусна ножницата. Мъжете отстъпиха крачка назад, когато чуха как нощният въздух се изпълва с металическото звънтене. Лицето на Джон беше почервеняло от гняв. Звънтенето заглъхна, чуваше се единствено пращенето на горящите факли. През тълпата премина шепот, че Ричард е на страната на двете магьосници.
Джон се приближи към Ричард, размахвайки сопата си срещу него. Мечът изсвистя във въздуха, разсичайки оръжието на Джон с трясък. В юмрука му остана да стърчи само назъбеният край на сопата. Отсеченото парче дърво се завъртя в тъмнината, тупвайки на земята с тъп звук.