За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Благодаря, приятел.
— Със здраве, господине.
И ханджията потупа предницата на дрипавата си риза, където беше скрил парите.
Доминик заобиколи масите и излезе на улицата. Накани се да слезе отново на паважа.
— Господине?
Той се обърна и опря ръка на дървения кол, който някога явно беше служил за връзване на коне, но сега беше така прояден от дървояди, че едва се държеше.
— Да?
Мъжът, който го беше следил, пристъпи под светлината, излизаща от прозорците на съседната кръчма. Протегна ръце и завъртя длани, за да покаже, че не държи оръжие.
— Какво искаш? — запита Доминик и го подкани с жест да се приближи. — Не може да е толкова важно, че да чакаш цял час, за да ми предадеш съобщението.
— Важно е, господине. — Той се ухили и му протегна едно сгънато листче. — Сега е важно.
Доминик взе листчето. Разгъна го и го обърна към светлината.
— Капитан Сен Клер, елате на посочения адрес преди полунощ, ако искате да приберете Абигейл Фицджералд, преди да бъде предадена на английските власти.
Полунощ! Вече беше почти полунощ. Той изруга, смачка хартията и понечи да я хвърли. Но се въздържа, не искаше някой случайно да попадне на уличаващата бележка. Пъхна я под жилетката си и се огледа. Пратеникът обаче беше изчезнал.
Доминик отново изруга. Възможността да научи кой праща писмото беше изчезнала заедно с приносителя му.
Забърза по улицата. Нямаше време да търси Червения и да разбере къде се е дянал Ивън, макар че точно сега ужасно му беше необходимо приятелят му да е тук с него. В онези времена много лесно се бяха оправяли с такива сложни работи.
Сега обаче провалът щеше да му струва неимоверно скъпо. Тази мисъл не му даваше мира, също като човека, който го беше следил. Усети бодване в глезена, но не му обърна внимание. Когато стигна на по-оживено място, взе карета, която да го отведе на адреса, недалече от старата лондонска крепостна стена.
Не се учуди, когато видя да светят всички прозорци на къщата, разположена на доста оживена улица между един магазин за шапки и една книжарница. Онези вътре навярно искаха да бъдат сигурни, че никой няма да се промъкне вътре, без да го забележат.
Плати на кочияша и се упъти към вратата. Почука. Вратата се отвори и той разбра, че са го наблюдавали още откакто беше слязъл от каретата. Когато влезе в преддверието, чу далечен камбанен звън, който оповестяваше полунощ.
Жената, която му отвори, беше възрастна. Или не чуваше добре, за да запомни името му, когато й го каза, или не беше изненадана, че го вижда. Махна му да я последва по тесния коридор, изненадващо тъмен, докато цялата останала част на къщата беше залята от ярка светлина.
Когато стигнаха до вратата при стълбите, жената я отвори и се дръпна, за да го пропусне.
— Не, Доминик! — чу той вика на Абигейл. — Бягай! Бягай оттук!
Доминик влетя в стаята и се озърна. Погледът му се кръстоса с очите на мъжа, когото не беше очаквал да види отново, преди да стигне Франция. Ахна смаяно:
— Фицджералд!
16
— Питах се дали ще дойдете, Сен Клер. — Капитан Фицджералд се усмихна и погледна към дъщеря си. — Страхувах се, че няма да ви видя увиснал на бесилката.
— Татко! — изкрещя Абигейл. — Пусни го! Пусни ни! Моля те!
— Да ви пусна?
Фицджералд се навъси страшно, когато двамата мъже, държащи Абигейл за ръцете, се изсмяха. Вдигна ръка и я удари силно.
Тя се свлече на пода. Замаяна повече от неверие, отколкото от ужасната болка в главата, Абигейл чу нечий вик, после юмручен удар. Надигна се на колене и се опита да стане, хващайки се за облегалката на близкия стол.
Доминик нямаше да позволи да я наранят. Но не биваше да се опитва да прави нещо глупаво, като например да се помъчи да я защити. Трябваше да бяга. Веднага!
Сграбчи ръката на баща си и се изправи.
— Престани! — изкрещя, когато видя Доминик паднал на колене, с опрян в гърлото му нож.
— И ти си като майка си! — изсъска баща й. — Курва, която тръгва подир първия мъж, който й се усмихне. — Гласът му се извиси, изпълнен с ярост. — По-лоша си от нея, защото си позволила на това френско копеле да спи с тебе. Каква стойност имаш сега за мене?
— Каква стойност ли? Какво искаш да кажеш? — Тя залитна, но баща й не я подхвана и тя се строполи на стола. — Татко, ти си жив! И аз съм жива. Пусни Доминик и…
— Доминик, така ли?
И той отново вдигна ръка.
Тя отстъпи назад — никога не беше предполагала, че ще трябва да се плаши от баща си. И прошепна умолително:
— Татко, какво има?
Той само изгледа яростно Доминик. Самодоволна усмивка блесна жестоко на устните му. Изсмя се и ритна ужасно силно поваления си враг.