За честта на брата

— Аз обаче успях да си върна най-ценния товар на „Република“. Дъщеря ми Абигейл. — Той се усмихна, когато тя го погледна така, сякаш е изгубил ума си. И я избута напред. — Абигейл, това е сър Харлан Морис. Мой добър приятел.

— Сър Харлан Морис?

Тя леко наведе глава, но не направи реверанс. Щом е приятел на капитан Фицджералд, значи беше човек, с когото трябваше да внимава. Доминик беше прав за предателството на Фицджералд, както беше излязъл прав и за толкова други неща. Овладя я паника. Още повече се оплиташе в мрежата на този ужасен човек. Трябваше да открие начин да му се изплъзне.

Сър Харлан се изсмя.

— Значи все пак е ваша дъщеря. Стори ми се, че е така, когато се запознахме вчера вечерта на приема у Съдли. Описахте ми я прекрасно, приятелю, ето защо бях напълно сигурен, когато пратих вашите хора да я вземат.

— Вие? — ахна Абигейл. — Вие сте пратили Мънро и Едуардс?

Вместо да й отговори, той подпря с пръст брадичката й и повдигна лицето й нагоре. Тя се опита да се дръпне, но сър Харлан стисна здраво лицето й в длани.

— Дори още по-хубава, отколкото я описахте, и червенокоса при това. Възхитително, Артър.

Нов пристъп на страх овладя Абигейл, когато чу доволното изсмиване на капитан Фицджералд. Този звук предвещаваше нещастие за нея.

Сър Харлан продължи:

— Елате в кабинета ми. Там можем да поговорим насаме. Предпочитам първата среща да не бъде пред много любопитни погледи.

Първата среща? Абигейл сви вежди. За какво говореше баронетът? Думите на капитан Фицджералд подсказваха, че двамата мъже са разговаряли често. А тя беше представена на сър Харлан едва снощи…

Когато влезе в кабинета, Абигейл видя, че той гледа към една много красива градина, но вратата към нея беше затворена. Богата дървена ламперия покриваше стените, почти губейки се под множеството картини. Някои от тях бяха портрети. Тя разпозна единия, на който беше сър Харлан като млад, и предположи, че жената до него е съпругата му. Малко момче стоеше до жената, която държеше бебе в скута си. Абигейл си спомни жлъчния коментар на Клариса по адрес на сина, за който сър Харлан търсел съпруга. Зачуди се за кое от двете момчета става дума.

Възхитителните мебели, изглежда, бяха дело на майсторска ръка. Стаята беше обзаведена луксозно, но Абигейл усещаше една хладина, която не беше долавяла никога дори в официалната приемна на леля Уилма, която се използваше само за сватби и погребения.

Когато сър Харлан й посочи един стол, тя се отпусна на него. Безсънието от предната нощ й се отразяваше зле, чувстваше, че самообладанието всеки момент може да й изневери и да я накара да се разплаче. Стисна силно облегалките на стола и заслуша как двамата мъже си говорят като стари приятели. Бяха се настанили срещу нея в две тежки дъбови кресла. Оглеждайки стаята, Абигейл се запита какъв ли ужас й е приготвил сега капитан Фицджералд.

Двама мълчаливи слуги влязоха с пълни подноси. Абигейл не каза нито дума, докато те поставяха бутилка бренди, кана с чай и чаени чаши на масичката до сър Харлан. Бренди? У лейди Съдли бяха поднасяли само чай и кейк. Когато сър Харлан погледна очаквателно към нея, тя стисна ръце в скута си. Нямаше да се прави, че й е приятно да бъде тук и да предложи да им сервира. Нямаше друга причина да не вярва на сър Харлан, освен тази, че беше приятел на капитан Фицджералд. Това напълно й стигаше.