За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Абигейл отстъпи една крачка. Да не е луд? Не, капитан Фицджералд не беше луд. Натрапчивата ревност го караше да постъпва по този начин.
— Ти си се погрижил за майка ми?
Макар че не очакваше да чуе от него истината, усмивката му я предупреждаваше, че много му се иска да й я каже.
— Беше нещастен случай. Падна на кея. И си счупи врата. — Усмивката му стана нетърпима.
— О, небеса — ахна тя, осъзнавайки какво се таи зад тази зловеща усмивка. — Ти си я бутнал.
— Не ставай глупава, Абигейл. — Той я потупа по бузата. — Твърде рисковано щеше да бъде. Тя можеше и да не умре. — Хвана я за ръката и я поведе по стълбите. — Сега бъди добро момиче. Жалко ще бъде, ако историята се повтори.
Абигейл застана като вкопана на място, отказвайки да го последва доброволно, макар и с риск той да счупи и нейния врат.
— Къде ме водиш?
— Мислех, че ще се зарадваш да разбереш, че изпълнявам обещанието, което дадох на майка ти, преди да умре.
— Обещание да затриеш живота ми?
Капитанът отново се изсмя.
— Заклех се, че ще се погрижа за дъщеря й така, както заслужава.
Абигейл не му направи удоволствието да го запита отново какъв ужас е приготвил за нея. Не можеше да се тревожи за бъдещето си, щом знаеше, че той е направил така, че Доминик да бъде съден за пиратство. Защото знаеше каква ще е присъдата.
Смърт.
Не се и осмеляваше да мечтае, че ще оневинят Доминик. Само да си отвори устата, френският му акцент мигновено ще го обяви за виновен.
Капитан Фицджералд стисна силно ръката й, но тя отказа да го погледне. Той се беше облякъл в хубав костюм за предстоящото посещение, а тя все още носеше онази елегантна рокля, с която се беше появила на приема на семейство Съдли. Защо трябваше да влизат в тази къща, вместо да бягат от Англия сега, когато капитан Фицджералд беше започнал да си отмъщава на Доминик? Нямаше ни най-малка представа. Фицджералд не й беше казал, а тя не искаше да го запита, не искаше повече да му дава възможност да се гаври с нея.
Той я дръпна силно за ръката и тя тръгна след него. Не можеше да се бори с Фицджералд, когато сърцето й лежеше разбито на парчета в гърдите й. Сложи крак на първото стъпало.
— Внимавай къде вървиш! — скара й се той. — Леля ти не те ли е учила да се държиш като дама?
— Леля ми ме научи на много неща, но закъснелият ти интерес към моето образование ми изглежда доста смешен, татко. — Изрече обръщението като изпълнен с омраза епитет. — Разбира се, в този момент намирам целия ти интерес към мене за смешен.
— Мълчи! — Лицето му почервеня от ярост. — Ако не…
— Какво по-лошо можеш да ми направиш от това, което вече ми причини? — запита тя, спирайки по средата на дългото стълбище, обградено с гръцки колони. — Отдели ме от леля ми, която ме обича. Осъди майка ми и мене, макар че и двете искаме само да бъдем с мъжете, които обичаме. Аз нямам от какво да се срамувам. Аз не предавам страната си, като докарвам оръжия да ги продавам на англичаните.
— Нищо не знаеш ти.
— Знам това, което видях в трюмовете на „Република“. Мислиш ли, че няма да обърнат внимание на това, когато свидетелствам на процеса на Доминик?
— Няма да свидетелстваш.
— Няма ли?
— Няма. — И той се усмихна. — Погрижил съм се да бъдеш заета с други занимания.
Когато не чу от нея нито дума в отговор, той запита:
— Не искаш ли да знаеш с какви?
— Интересува ме само това, че накара да арестуват мъжа, когото обичам. С какво още можеш да ме нараниш?
Фицджералд присви очи.
— Ако не искаш да научиш отговора, което, уверявам те, ще бъде във вреда на Сен Клер, ела сега с мене.
Абигейл поиска да възрази, но се побоя, че всеки следващ неин протест ще го убеди да намери начин да поиска колкото може по-скорошен процес срещу Доминик. Подозираше, че е накарал да го арестуват, защото така можеше да има контрол над нея. Щеше да се възползва от страха й за Доминик, когато тя покаже признаци на неподчинение. Въздъхна примирено и разбра, че няма избор, освен да капитулира… за момента. Сигурно имаше нещо, което да може да направи. Нямаше да се предаде, докато не са пратили Доминик на бесилката.
Но защо баща й, американец, се движи така свободно из Англия и предава враговете си на английското правосъдие? Защо е докарал тук оръжия? Защо я беше оставил на „Република“, макар че не преставаше да повтаря колко ценна била за него?
Дъските на верандата изскърцаха под стъпките им. Вратата се отвори. Абигейл потръпна от внезапен прилив на страх. Някакви невидими, неуловими за обонянието изпарения се носеха от тази къща и я облепваха с противните си нишки.