За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Лейди Съдли, по пътя от Лондон споменахте, че ще се срещнете с госпожа Амстердам, която би желала да поговори с хора от Канада. Ще бъдете ли така любезна да ме представите на нея сега? Доминик трябва да се срещне с един приятел, когото видя да пристига преди малко, но какъвто си е притеснителен, не искаше да ме оставя сама.
И тя продължи да бъбри непринудено, щедро черпейки от речника на Клариса, докато лейди Съдли кимна в знак на съгласие.
— Благодари тя, скъпа — прошепна Доминик и стисна ръката й, преди да се отдалечи.
Абигейл сподави въздишката си и наложи на устните си най-очарователната си усмивка, докато лейди Съдли вървеше пред нея, отвеждайки я към жените, събрани от едната страна на балната зала. Беше усвоила много бързо основното правило — да кима и да се усмихва. Това й спестяваше необходимостта да дава обяснения за акцента си, който ясно сочеше, че е чужденка.
Докато се придвижваше от групичка на групичка, без да изпуска от очи вратата с надеждата, че Доминик скоро ще се върне, усети как някой я хваща за ръката. Понечи да я отдръпне, но после се усмихна на Клариса, която я погледна изпитателно, преди да се обърне към пълничкия мъж до нея.
Учудващо бяла коса стърчеше от всички страни на главата му. Беше облечен в елегантни дрехи, но обувките му изскърцаха, когато направи една стъпка към нея. Абигейл се запита дали и те, подобно на жилетката, опъната над огромния му корем, не протестират срещу извънредната тежест, която са принудени да носят.
— Абигейл, това е сър Харлан Морис — каза Клариса и по лицето й се изписа облекчение. — Сър Харлан, моята приятелка Абигейл…
— Много се радвам да се запозная с вас — побърза да каже Абигейл, преди Клариса да разкрие нещо повече за нея.
Искаше й се Доминик да беше се представил някак другояче пред Клариса и Нютън, а не със собственото си име. Тогава бе изпитвал остра болка и това беше единственото му извинение, което тя много добре разбираше, но сега й се налагаше много да внимава, за да не допусне някой да си спомни, че френски контрабандист с такова име командва кораб от Наполеоновата блокада.
— И аз се радвам, госпожице. — Той присви очи в оценяващ поглед. — Тъкмо казвах на младата лейди Клариса, че…
— О, извинете ни — намеси се Клариса също така бързо, както Абигейл я беше прекъснала. — Казах на мама, че ще й заведа Абигейл веднага щом я открия в тълпата. Желая ви приятни забавления, сър Харлан.
Младото момиче избута Абигейл от възпълничкия джентълмен толкова бързо, че не й остана време за друго, освен набързо да му кимне. И докато Клариса я водеше бързо през балната зала, Абигейл запита:
— Какво има?
— Този човек! — Клариса потръпна и изражение на огромно неудоволствие замъгли приятните й черти. — Дошъл е в Лондон да търси съпруга за ужасния си син. Не знам защо мама и татко са го поканили тук тази вечер.
— Само защото са го поканили, не означава, че ще позволят на сина му да те ухажва.
— Дори не бих допуснала! — ококори тя възмутено очи. — Никоя уважаваща себе си дама не би го допуснала. — Накани се да каже още нещо, но въздъхна, когато чу една възрастна дама да я вика. — Абигейл, толкова си щастлива, че си намерила мъжа на мечтите си и няма нужда да се показваш през сезона, за да те оглеждат всички майки и бащи, които искат да оженят синовете си.
Абигейл се засмя, докато Клариса се отправяше към повикалата я дама. Но усмивката й угасна, когато чу някой да я вика по име. Обърна се и видя сър Харлан, който се приближаваше към нея. Един бърз поглед към вратата й даде да разбере, че Доминик още не се е върнал. Насили се да се усмихне и учтиво поздрави натрапилия се събеседник.
Очертаваше се една предълга вечер.
Абигейл се надяваше никой да не е забелязал колко често минава покрай вратата, която гледаше към стълбите, водещи до предното преддверие. Както всичко останало в лондонския дом на семейство Съдли, и тази стълба беше съвършена. Нито една прашинка не замъгляваше красотата й. Възхищението пред изящните предмети, наредени покрай стените, щеше да й даде оправдание, че така често се отбива в тази посока.
Къде ли може да е Доминик? Тя нямаше представа колко голям град е Лондон, но с карета сигурно се стигаше сравнително бързо оттук до реката и пристанището. Той й беше казал, че познава няколко души, които могат да им помогнат да се измъкнат от Англия. Колко време щеше да му трябва, за да намери поне един от тях?
Не забравяше да се усмихва всеки път, когато покрай нея минеше някоя възрастна дама, и да кимва на джентълмените. Те не помисляха да я ухажват, защото всички я смятаха за съпругата на Доминик.