Затворницата на дракона

Шелдън го изгледа с такова недоумение, че Уорик се изчерви.

— Сигурно не възнамеряваш да оставиш този човек ненаказан? Особено ти? Да не си болен?

Дьо Шавий се намръщи. Приятелят му наистина беше загрижен за здравето му.

— Не разбираш ли, че изобщо не ме интересува загубата на тази жена? Съюзът остава в сила, след като обещах Биътрикс на мое място. Лорд Рийнард е доволен от крайния резултат. След като госпожата не изпитва нищо към мен, аз всъщност трябва да благодаря на Майлз Фергънт!

Шелдън продължаваше да го зяпа.

— Как е ръката ти, приятелю? Да не би и твоят меч да е ръждясал като моя през последните седмици?

Най-сетне Шелдън се засмя.

— Да не би да ме предизвикваш?

— Просто ти правя предложение.

— Тогава да се бием! — Шелдън издърпа меча си. — Само по някое време да не забравиш, че си простил дързостта на хлапака? Последния път, когато ме сбърка с един твой враг, не можах да стана от леглото две седмици!

Уорик също изтегли оръжието си с думите:

— Не е нужно да споменаваш това. Съжаление ли искаш, или едно леко упражнение?

— Спомням си, когато веднъж се упражнява с един… — Шелдън не довърши изречението си, предизвикан от първия удар на Уорик. Звънтенето на остриетата им се сляха с това на останалите мъже. После останаха единствени, защото другите се събраха около тях. Роина ги наблюдаваше през прозореца на пералнята, забравила за чаршафите. До вътрешната порта стоеше пратеник. Явно носеше важно съобщение, но също беше погълнат от схватката, която изглеждаше на живот и смърт.

От една кула Биътрикс също гледаше баща си, който според нея се правеше на глупак. Толкова му беше ядосана, че беше зашлевила две прислужници и беше разплакала любимата си Мелизанд.

Ужасното разочарование на лорда, предизвикано от пристигането на годеницата му, беше последвано от нещо по-лошо. Тя самата трябваше да се сроди с обичното му семейство Малдюи. То беше източник на повече сила, на повече богатство и благородническа титла. Бяха я сгодили за някакъв юноша, току-що ръкоположен в рицарско звание. След година тя трябваше да живее в замъка на своя свекър. Баща й щеше да съжалява, че й е причинил това!

Уорик седна бавно на земята. Гордостта беше наранена повече от гърба му. Шелдън стоеше над него разсмян. Никога досега приятелят му не беше проявявал такава несъобразителност. Сякаш беше обикновен оръженосец, който се дуелира с дървен меч. По дяволите тази русокоса вещица и червената й риза! Да не говорим за гъвкавото тяло в нея… Достатъчно беше само да я зърне, за да се разсее Шелдън веднага го беше повалил на земята. Сега тази хубавица стоеше на двора, загледана в унизителната му поза, и по всичко личеше, че едва се сдържа да не се изкикоти.

— Нали разбираш, че вестта за победата ми над Драко на…

— Върви по дяволите! — избухна Уорик и стана. После процеди през зъби: — По-добре не прави повече това!

Шелдън продължаваше да се усмихва победоносно.