Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Младата жена решително отметна косата си на гърба.
— Този замък е мой, а не негов.
— Още днес ще му принадлежи — отвърна камериерката.
Кет решително поклати глава.
— Не, не мога да се омъжа за него.
Видимо озадачен, Хауърд сбърчи чело. Мари я улови за ръка и рече:
— Банята ви е готова, госпожице…
Кет обаче се отскубна и се втурна надолу по стълбите, все още с разрошена коса и с наметката, дадена й от рицаря на Монджой. Подобно на непокорно дете, тя отказваше да остане в стаята си, докато графът укоряваше стражите й.
Едва на половината на стълбите Кет осъзна, че се бои от Монджой и то с пълно право, но вече бе късно да се върне, защото благородникът я бе съзрял. Дамиан седеше до дългата маса в залата за гости, а пред него, висок и слаб, стоеше сър Гантър — прегърбен и уморен като стар щъркел. Той показваше очертанията на замъка върху един пергамент. През това време Джени, една от прислужничките в кухнята, наливаше вино на графа, а Мег, втората по ранг след Хауърд готвачка, сервираше блюдо с пушено месо.
— Госпожице! — извика сър Гантър и с големи крачки се завтече към нея, коленичи и сграбчи ръката й. — Простете ми!
— Няма какво да ви прощавам, сър Гантър. Изправете се! Бяхме позорно измамени…
— Но не е трябвало да се оставите да приспят вниманието ви — властно я прекъсна насред думата Монджой и се изправи. — Сър Гантър, тъй като госпожица Катрин желае да поговори с мен, преди да си е отдъхнала от изпитанията, ще продължим разговора си с вас по-късно.
— С удоволствие, господине.
— Сър Гантър, двамата с вас ще изясним всичко това по-късно — наблегна Кет.
— Да, госпожице — мъжът неловко поглеждаше ту нея, ту графа.
— Ще пратя да ви повикат веднага щом госпожица Катрин се качи в покоите си — с благ тон го осведоми Монджой. Кет уплашено се взираше в очите му, които я караха да изтръпва от страх. Сега трябваше да мобилизира всичките си сили, за да се изплъзне от този нов враг.
Монджой не бе Дьо Ла Вил, който навярно не можеше да стъпи и на малкия му пръст. Горд и внушителен със забележителния си ръст, Монджой й се струваше най-опасния рицар, който можеше да се роди на тази земя. Гарваново черните му коси, които, противно на нормандската мода, не бяха късо подстригани, обрамчваха обаятелно лице с високи скули и ъгловата брадичка. По страните му се виждаха няколко свидетелстващи за жестоки битки, белези, които обаче бяха избледнели и не помрачаваха впечатлението от красивата външност на графа. Говореше се, че много жени намирали чара му за неотразим.
Тези жени навярно никога не бяха надниквали в очите му. Сребристосиви, заплашителни и недоброжелателни, те можеха да изгарят като огън или да сковават подобно лед. Бе пристигнал в този замък, за да оцени печалбата си и гледаше на нея, Катрин дьо Монтрен, само като на досадна добавка към новата си собственост.
След като сър Гантър напусна залата, Джени и Мег размениха бегли погледи, след което бързо излязоха.
Кет остана сама с Монджой. Докато мъжът се взираше в нея, тя се разтрепери. Имаше усещането, че той гледа през нея, сякаш жестоко я ненавиждаше. Но защо? Дали разпознаваше в нея момичето, което някога бе срещнал в гората? Не, Робин я уверяваше, че граф Клифърд я е взел за селянка.
Освен това в изисканото си облекло тя почти по нищо не приличаше на момичето в зелената роба.
Или знаеше за случилото се в колибата сред гората? Невъзможно. Сребърния меч би рискувал главата си, ако разкажеше за това на Монджой.
Внезапно Кет започна да се задъхва и с мъка изрече:
— Бих ви била благодарна, ако ми предоставите управлението на този замък.
Той се облегна на масата с ръце, скръстени на гърдите.
— И аз бих бил благодарен, ако изпълните задълженията си на годеница. Така че се изкъпете и преоблечете, за да можем да се оженим.
— Единствено аз нося отговорност за този замък и хората, живеещи зад и извън стените му. Аз поддържам крепостта, грижа се за облеклото и храната на моите хора, за боеспособността на рицарите си и за данъците ни към краля. Винаги добросъвестно съм изпълнявала задълженията, които наследих от баща си. А що се отнася до нашата сватба, не съм готова да участвам в подобно начинание.
— Простете, госпожице — прекъсна я Монджой. — Притежавам всички необходими документи. Ще се оженим веднага щом се приготвите.
Очевидно опитът да го разубеди от женитбата бе напълно безсмислен. Тя сведе глава и отвърна с по-мек тон: