Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Може ли да умре?

— По дяволите, Силки! — Елзевир прехапа устни. — Ти знаеш, че аз не мога да отговоря, че… но ти знаеше, че не бих го направила, ако допусках такава възможност. Ти знаеш, че… Но какво друго ни остава освен да опитаме? Казах й, че трансът ще бъде продължителен; тя го прие.

— Но тя е толкова млада. Тя не знае. Ти я лъжеш — продължи той укорително. Никога по-рано не бе го чувала така да говори.

Елзевир затвори очи.

— Ще компенсирам всичко. Ще се погрижа на Кареумов да има всичко, което желае, за да бъде щастлива. — Тя отново отвори очи и погледна към Муун. Сега тялото на момичето, облечено в розов костюм, беше отпуснато, притиснато леко към стените на пашкула. Нима бяха изминали само четири космически дни от онова проклето приземяване на Тийумат, когато побягнаха обратно с кораба, без да направят нищо освен това, че Крес беше пред умиране и трябваше да прибегнат към помощта на един чужд човек?

А времето течеше: полицията вече претърсваше пространството над Тийумат, а те не можеха да допуснат да бъдат хванати с отвлечен гражданин на борда. Момичето искаше да върви у дома си… но нямаше начин да бъде върната. Крес трябваше, да бъде заведен в болница… а единствените болници, които можеха да го спасят, бяха на Кареумов, отвъд Портата.

Но само Крес можеше да ги преведе.

И тогава тя си спомни: Муун беше сибила, а някога Т. Дж. й беше казал, че е видял една сибила в транс да управлява поляризатор на поле и с това е спасила пет души при една промишлена авария. Тази сибила не била обучавана за работа със сложни машини. Нямало значение, че тя почти не знаела каква била машината. Нейно задължение било да служи на всички, които имали нужда от нея — тя би могла да ги преведе сигурно през Портата.

Но когато се опита да обясни това на Муун, тя се натъкна на толкова непреодолима бариера, колкото беше и самата Порта. Муун стоеше на седалката си в ЛБ, отказваше да влезе в по-големия кораб.

— Върнете ме обратно. Аз трябва да отида в Карбънкъл! — Лицето й бе като стиснат юмрук и тя отговаряше на всеки възможен аргумент с горните две изречения — непоклатима и недосегаема.

— Но, Муун, чуждоземците никога няма да ти позволят да се върнеш, ако разберат, че си била с нас. Ти вече си обявена извън закона. Всички ние ще бъдем осъдени на заточение в лагерите на Биг Блю и, повярвай ми, мила моя, по-добре е човек да умре, отколкото да живее в тези лагери.