Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Не зная — поколеба се той, — нямам такъв опит в летенето.
— Тогава — отвърна Брайън — остава единствено бойнцата — откритата горна площадка на кулата. Всъщност това е може би най-доброто място за кацане, тъй като ще има поне един страж на пост пред спалнята и вероятно още някой от хората на сър Ху в дневната. Така че, ако успееш да ги убиеш и да стигнеш до етажа на Джеронд, ще си осигуриш изход към върха на кулата и в случай че нещо се обърка, ще можеш да я изведеш в безопасност по въздуха.
Джим тайно се съмняваше в способността си да носи тежестта на едно възрастно тяло и едновременно с това да лети. Вярно, крилете му можеха да го издигат бързо. Но бе съвсем сигурен, че няма да е в състояние да планира с допълнителния товар на една зряла жена, а ако не можеше да планира, докъде щеше да стигне само със силата на крилете си? В безопасност означаваше да се добере поне до началото на горската околност, а тя, както бе изтъкнал Джилс, се намираше на половин миля. Но нямаше смисъл да затормозява Брайън със съмненията си.
Пред рицаря вече стояха достатъчно неизвестности, които да го безпокоят. Въпреки това — Джим трябваше да признае, Брайън почти не си даваше вид, че е разтревожен.
— Ще ви разкажа какво съм видял — каза Джим.
Но не го направи.
Половин час по-късно прелетя на около триста-четиристотин метра над замъка и с телескопичното си зрение установи, че никой от стражите не гледа нагоре, а камо ли в неговата посока. Нито пък откри в замъка нещо различно от това, което Брайън бе описал. Провери бойниците на главната кула и видя там само един страж, както рицарят бе предположил. В развитието на нещата имаше твърде голяма предсказуемост, за да е интересно.
На известно разстояние зави обратно и се приземи при хана точно с падането на нощта. За своя изненада видя, че с изключение на Джилс и някои от помощниците му повечето от разбойниците вече спяха. Алът явно им бе помогнал да се унесат. Спеше и Брайън, който не бе пил повече вино от нормалното. Даниел също. Ара се бе оттеглил в тъмната гора и вероятно нямаше да се върне до сутринта. Дори съдържателят Дик, заедно със семейството си и по-голямата част от прислужниците, спеше, изключение правеше старата жена, която носеше вино на Джилс и ал на помощниците му.
Подразнен, Джим легна в голямата стая на хана, мушна главата си под крилото и се приготви да прекара една безсънна нощ…
Сякаш само за миг бе затворил очи, а после отново бе извадил главата си изпод крилото, но за да види оживление навсякъде около себе си.
Дик, семейството му и прислужниците тичаха насам-натам. Даниел превързваше врата на Ара — вълкът бе успял да се удари някъде или го бяха ранили през нощта. Джилс седеше на една маса и върху тънки кожи чертаеше за помощниците си планове на замъка в шест екземпляра. А Дафид работеше със съсредоточеност, която подсказваше, че не би се радвал да го прекъснат. Беше извадил пред себе си малки везни и претегляше на блюдата им една по една половин дузина от стрелите си, после бавно, но добросъвестно почистваше дръжките и перата им. Брайън седеше на една маса два-три метра по-далеч и ядеше огромна закуска от бекон, хляб и студен бифтек с няколко бутилки вино.
Навън бе все още тъмно. Зората бе далеч, дори не се развиделяваше. Джим прецени, че е около четири часа.
Погледна със завист към Брайън. Всеки, който имаше такъв апетит преди изгрев, в деня, когато с основание можеше да очаква, че ще го убият…
— А, ето и сър Джеймс — видя го Брайън и му махна с каната в ръка. — Малко вино?
Джим реши, че заслужава да пийне въпреки дълга си към съдържателя Дик.
— Да — съгласи се той.
Брайън отпуши нова бутилка и му я подаде. Джим я взе с едно стискане на ноктите, пъхна я между челюстите и погълна съдържанието й на един дъх.
— Благодаря — каза той.
— Дик! — изрева Брайън. — Вино за сър Джеймс!
Съдържателят Дик се появи, кършейки ръце.
— Сър рицарю, моля те — изстена той, — не и още четвърт тон „Бордо“…
— Глупости — прекъсна го Брайън. — Не, разбира се. Само още няколко дузини бутилки с вино или количеството, което събират. Колкото да се накваси гърлото на добрия рицар.
— О, в такъв случай… Разбира се, разбира се…
Дик бързо излезе от стаята. Джим го чу да се провиква към един от своите прислужници.
Това, което се появи няколко минути по-късно, не беше няколко дузини бутилки от най-доброто вино на Дик, а малка бъчвичка, съдържаща не повече от петдесет литра добро, макар и второкачествено вино. Но беше пълна и след кратък тъжен спомен за първокласните вина, които бе вкусил в избата, Джим се настани пред нея с философско примирение. В края на краищата дори и един дракон не можеше винаги да получава най-доброто от всичко.