Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Голдмунд не можеше предварително да ги открие. В състояние беше само да схване, че макар много да се удивляваше на майстор Никлаус, в никакъв случай не го обичаше тъй, както някога бе обичал Нарцис, дори от време на време изпитваше радост да го разочарова и дразни. Това се дължеше, така му се струваше, на вътрешната разединеност на майстора. Фигурите, излезли от ръката на Никлаус, поне най-добрите от тях, за Голдмунд бяха почитани образци, но самият майстор не беше образец за него.
Заедно с художника, направил онази Богородица с най-болезнената и най-красивата уста, заедно с прорицателя и посветения в тайната, чиито ръце магьоснически умееха от дълбоки преживявания и предчувствия да извайват видими образи, в майстора Никлаус живееше още един, малко строг и вдъхващ страх баща на семейство и предводител на занаятчийско сдружение, вдовец, който заедно с дъщеря си и грозната слугиня водеше тихо, някак примирено съществуване в мълчаливата си къща, мъж, който буйно се съпротивляваше срещу най-силните пориви на Голдмунд и се чувстваше удобно в един спокоен, умерен, много подреден и порядъчен живот.
Макар Голдмунд да уважаваше своя майстор, макар никога да не би си позволил да разпитва или да съди пред други за него, след една година все пак знаеше всичко до най-малката подробност, което човек можеше да узнае за Никлаус. Майсторът беше важен за Голдмунд, той го обичаше и мразеше еднакво, не му даваше мира. И така ученикът с любов и с недоверие, с винаги будна жажда за знания проникваше в неизвестното нему от неговия характер и живот. Той виждаше, че в къщата на Никлаус не живеят нито чираци, нито калфи, въпреки че имаше достатъчно място. Виждаше, че Никлаус съвсем рядко излиза и също така рядко кани гости. Наблюдаваше как той трогателно и ревниво обича своята красива дъщеря и се мъчи да я крие от всеки. Знаеше също, че зад строгото преждевременно въздържание на вдовеца бушуват още живи нагони, че той, когато от време на време му се налагаше да пътува заради поръчка от друго селище, понякога за няколко дни, прекарани в пътуване, можеше чудно да се преобрази и подмлади. Веднъж Голдмунд стана свидетел как в чуждо градче, където трябваше да постави резбован амвон, една вечер Никлаус тайно посети някаква продажна жена, а после дни наред бе неспокоен и в лошо настроение.
С времето освен тази любознателност имаше и още нещо друго, което задържаше Голдмунд в къщата на майстора и му даваше възможност да твори. Това бе красивата дъщеря, Лизбет, която много му харесваше. Рядко можеше да я види, тя никога не влизаше в работилницата и не му се удаваше да проникне в същината дали нейната свенливост и плахост пред мъжете бе само наложена от баща й, или отговаряше на собствената й природа.
Не можеше да не забележи, че майсторът никога вече не го взе със себе си на масата и че се опитваше да затрудни всяка среща с нея. Лизбет беше много скъпа и грижливо пазена девица, така я виждаше той, и за любов без женитба при нея нямаше надежда; а който би поискал да я има за жена, трябваше да бъде от добро семейство и член на някое от по-значителните занаятчийски сдружения, а ако е възможно, в добавка да притежава пари и къща.
Красотата на Лизбет, съвсем различна от тази на бездомните скитнички и на селските жени, привлече очите на Голдмунд още в оня първи ден. В нея имаше нещо, което бе останало непознато за него, нещо странно, то го омайваше неудържимо и същевременно го правеше недоверчив, дори го ядосваше; голямо спокойствие и невинност, сдържаност и чистота, и при това никаква детинщина, а зад цялото послушание и нравственост — скрита студенина, високомерие, така че нейната невинност не го вълнуваше и обезоръжаваше (Голдмунд никога не би дръзнал да прелъсти дете), но го примамваше и предизвикваше. Едва усетил нейната осанка като съкровен вътрешен образ, той вече изпита желание някога да я претвори в изваяние, но не такава, каквато Лизбет бе сега, а пробудена, с черти на чувственост и страдание, не малка девойка, а една Магдалена. Често неговото въжделение се отправяше натам: да види това спокойно, красиво и неподвижно лице да се разкривява било от удоволствие, било от болка или веднъж да се разтваря като листата на цвят и да открие своята тайна.