Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Затворническият живот несъмнено се бе отразил на нервната му система. Трябваше да се успокои и да насочи вниманието си в друга посока, иначе никога нямаше да стане тюлен отново. Беше дошло време да изрови най-големия рак от дупката му.
Десета глава
Хелън виждаше, че тримата на терасата все още са изцяло погълнати от работата си. Беше три и петнайсет следобед и слънцето жареше от безоблачното небе. Кожата на Малъри сигурно вече бе изгоряла, ако не се бе сетила да използва слънцезащитен крем. Хелън поклати глава и въздъхна. Защо, о, защо бащите не се сещаха за тези неща?
Тя се сепна изведнъж още по средата на въпроса си. „Гейб всъщност не е истински баща на Малъри“, напомни си тя. Не беше си дал труд да я осинови по законен път. Хелън изключи мотора и се измъкна от колата, облечена с маруленозелената блузка без гръб, която бе купила от магазина в училището на Лийла.
Горе на терасата тихо свиреше радио, заглушавайки шума от стъпките й. Тя надникна иззад ъгъла, очаквайки да види как двамата тийнейджъри усилено се трудят.
Не бяха я чули да се приближава. Тримата търкаха с шкурка дървените мебели на терасата — звук, който я накара да стисне зъби. Погледът й се плъзна от ярките рижи къдрици на Реги към изгорялата от слънцето кожа на Малъри и към гърба на Гейб, който лъщеше от пот.
И тогава ги видя. Белезите, обезобразили кожата на великолепното му тяло. Тя ахна. Всеки белег беше различен; някои — все още морави и заздравяващи, други — бледи и едва забележими. Хелън не можеше да си представи какво би могло да остави такива следи, но беше болезнено ясно каква сила и злоба се крие зад всеки от тях. Сърцето й някак от само себе си се сви и преобърна. О, Гейбриъл, какво са ти направили!
Той рязко се изправи и като се извърна към нея, изведнъж зърна ужаса, изписан върху лицето й, преди тя да успее да се съвземе. Намръщи се и отмести поглед.
О, не, той бе разбрал неправилно смущението й.
Като се досети, че трябва да го успокои, Хелън отиде до него. Гейб погледна надолу към нея с присвити очи, косата му бе разрошена от вятъра, а по твърдата извивка на долната му челюст проблясваше пот. Хелън му се усмихна така, че лицето му се проясни.
— Виждам, че работите усилено — ведро каза тя, оглеждайки гладките дървени повърхности наоколо.
Погледът му слезе надолу към устните й и сърцето й заби учестено, защото разбра, че той мисли за целувка.
— Почти свършихме — отговори Гейб. — А ти добре ли прекара със старците?
Проявеният от него интерес я слиса. Сутринта, когато му бе съобщила къде отива, й се беше сторило, че той наистина се гордее с нея.
— Да, благодаря.
— Харесва ми тази блузка — добави Гейб и задържа поглед върху гърдите й, от което тя се смути още повече.
— Сутринта я купих от магазина на Лийла — видя объркания му поглед и добави: — Лийла Езер, моята приятелка, собственичка е на школа по танци.
Гейб едва-едва поклати глава, с което й даваше да разбере, че не си спомня.
— Е, вижте какво, щом почти сте свършили тук, мисля си, че може да искате да излезем някъде на вечеря или нещо такова.
— Приключихме вече — обяви Малъри.
Тя хвърли квадратното парче шкурка, грабна една кана и я обърна, за да изцеди последната капка плодов пунш. Реги се свлече на шезлонга и простена.
Хелън потръпна. Цялата му кожа беше болезнено зачервена, особено около ушите.
— Ъъъ… следващия път, когато работите навън, най-добре е да си сложите крем против изгаряне — не се сдържа да отбележи тя. — Приличате на варени раци.
Охо! Тя видя уплахата в очите на Гейб, който едва сега забеляза възрозовата кожа на Реги и Малъри.
— О, мамка му! — промърмори той. — Добре, приятели, чухте какво каза дамата. Слънцезащитен крем за утре, когато ще работим в предния двор.
— Какво! — възкликна Малъри, като попиваше петното, което току-що бе направила на полата си. — О, не! — простена тя. — Днес цял ден работихме!
Хелън наблюдаваше развеселено как Гейб направи гримаса срещу Малъри. Днес следобед определено изглеждаше по-различен. Работата на терасата го беше съживила, той се наведе и прошепна нещо в ухото на дъщеря й.
Възползвайки се от това, че е отклонил вниманието си от нея, тя хвърли бърз поглед върху плоския му твърд корем. След завръщането си беше качил няколко килограма, от което имаше отчаяна нужда, но всички мускули все още ясно се открояваха. Ивичката тъмни косми, спускаща се от пъпа до линията на панталоните му, въздействаше както винаги. Обзета от страстна възбуда, тя се хвана за облегалката на стола.
Вдигна поглед и зърна усмивчицата върху лицето на Малъри, която се наведе да вдигне от пода парчето шкурка.