Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Дочу дращене, но го отдаде на наличието на плъхове.
— Мисля…
То изскочи изпод издатината, твърде бързо, за да успее изобщо да се помръдне и да изкрещи някакво предупреждение. Можа само да се притисне до стената, докато ноктите се приближаваха към гърлото му и устата зейна на разкапаната и сгърчена от ненавист физиономия. Крак рязко пъхна ръка между двамата и се опита да го стисне за врата. Зъбите потънаха в ръката му. Това даде възможност на Никола да го сграбчи за главата, за да го отблъсне, но то бе твърде силно. Тогава Арисилд внезапно се озова зад него и сграбчи провисналата мъртва коса на нещото. Магическата светлина премигна и непреодолимата сила, притискаща Никола към стената, внезапно изчезна. Той залитна, хвана се за ръката на Крак и го дръпна обратно, защото той едва не изпадна през ръба.
Съществото, проснато в краката им, не напомняше почти с нищо вампира, който бе изскочил изпод издатината и насмалко не ги бе разкъсал. Никола се вторачи удивено в него. Това нещо представляваше само купчина дрипи и кокали, скрепени с парцали кожа и сухожилия. Никола успя да се изкашля и да пусне ръката на Крак.
— От онези вампири, — обясни.
Арисилд приклекна до нещото, без да го е грижа, че се намира на ръба на издатината и взе една кост с умислено изражение.
Крак разтриваше ръката си там, където съществото бе забило зъбите си.
— Ухапа ли те? — попита разтревожено Никола.
Крак поклати глава и му показа здравия ръкав на палтото си.
— Още един миг, Ари…
Никола откри, че не може да намери думи, което не му се случваше често.
— Да? — Арисилд вдигна въпросителен поглед.
— Благодаря.
Магьосникът махна с ръка.
— О, въобще не беше проблем, никакъв проблем.
Никола отново се огледа.
Придвижват се по канализацията, но това го знаехме и по-рано. Май нямаше да видят нищо повече. Октав, свързан с тази къща, с вампирите, с некромантията.
— Това не е точно вампир, — ненадейно проговори Арисилд — Това е мъртвец. Некромантът взема някое отдавна мъртво тяло — много отдавна мъртво, в случая с този нещастник — след което го оживява с душа, която е принудена да се подчинява на волята на некроманта чрез заклинание. Естествено, най-лесният начин да се сдобиеш с такава душа е да убиеш невинна жертва с помощта на магическа церемония.
— Както е бил убит онзи мъж в мазето ли?
— Не онова беше нещо различно, друг начин за извличане на сила — Арисилд огледа тунела с очакване. — Съществува и друг аспект на процеса на оживяването на мъртъвците. Останките, които са съдържали подчинената душа, все още, хм, се размотават наоколо, ако ме разбирате. Като кадаври. Безмозъчни неодушевени същества. Но нещо не ги виждам наблизо.
Арисилд сбърчи вежди в размисъл и погледна намръщено към Никола.
— Некромантията е доста кървава работа и някой се е заел с нея много сериозно. Много, много сериозно.
Жената на име Мадам Талвера, погледна мрачно пешеходците от другата страна на оградата и каза:
— Общуването с духове не е игра. За онези от нас, които сме се посветили на него, то е религия.
Никола кимна насърчително. Тъй като знаеше, че трябва да разпита някой действащ спиритист за Октав, той беше започнал да прави постъпки за уреждането на тази среща още от по-предния ден. Беше открил Мадам Талвера след като бе попитал двама стари познати, за които знаеше, че навремето се бяха занимавали с това на любителски начала, а също така бяха от неговия бранш. И двамата не бяха чували за Октав преди той да се появи на сцената тази година, но и двамата му бяха препоръчали Мадам Талвера като надежден източник на информация.
Кафенето се намираше на улица „Цветна“, точно на границата с Кръстовището на Учените. Мадам Талвера не бе пожелала да навлезе по-навътре в тази зона като беше заявила, че се бои от магьосници. Никола бе доволен, че тя явно не се досещаше за професията на Арисилд; ако разбереше, че невзрачният младеж, седнал до нея и разпарчетосващ пастичките с крем на съставните им части преди да ги погълне, беше могъщ магьосник, възпитаник на Лодун, може би нямаше да е толкова словоохотлива.
Той доста се изненада, че Арисилд бе пожелал да дойде с него. След като бяха изпълзели от тунела, беше наредил на Кюзар и останалите да затворят вратата и да напуснат Валент Хаус. Но преди да си тръгнат, бе накарал Арисилд да погледне ненормално разтопената стена в помещението с вивисектираното тяло. Магьосникът му бе казал само, че това е било сторено от мощно освобождаване на сила, определено магическа. Когато Никола го бе попитал какъв вид магическа сила, Арисилд бе отвърнал: