Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
После се появи Рурк и внезапно животът й се промени. Тя погледна венчалния си пръстен и си каза, че още не може да свикне с мисълта, че е омъжена.
Рурк я обичаше, желаеше я. Богатият, преуспяващ, и загадъчен Рурк дори се нуждаеше от нея. Всъщност това я учудваше най-много. И след като не можеше да разреши загадката, може би след време щеше да се научи да я приема като даденост.
Поднесе чашата към устните си и натисна бутона на дистанционното.
В помещението нахлуха звуци и цветове. Тя побърза да намали звука преди тъпанчетата й да се спукали. Мейвис се появи на екрана; изглеждаше като горска нимфа, присъствието й въздействаше като силно уиски. Пееше в обичайния си стил, но музиката, която Джес бе написал за нея, беше необикновена: изпълнена със страст, безмилостна и някак първична. Всъщност и досега Мейвис изпълняваше подобни песни, но сега изпълнението й беше някак по-различно, по-добре режисирано. От певицата се излъчваше характерната за нея жизненост, ала едновременно тя изглеждаше странно изискана.
Навярно всичко това се дължеше на добрия аранжимент и на човека, който беше видял в Мейвис един необработен диамант и беше положил големи усилия да го изшлайфа.
Ив си каза, че може би е подценила Джес. Вярно, че той приличаше на наперен хлапак, който демонстрира сложната си апаратура, но не можеше да се отрече, че умее да работи с нея. Нещо повече, той разбираше истинската Мейвис. Оценяваше таланта и амбициите й и бе открил истинското й амплоа.
Младата жена се усмихна и вдигна чашата си в безмълвен тост за приятелката си.
В своето студио в търговската част на града Джес зареди в апаратурата демонстрационната касета. Надяваше се, че в момента Ив гледа диска. Следователно съзнанието й е отворено. Отворено за сънищата. Питаше се какви ли са те, къде ли ще я отведат. Ако можеше да ги види, щеше да ги запише. Да ги възкреси. Но изследванията му все още не бяха толкова напреднали, че да открие път към сънищата. Но някой ден и това щеше да се случи.
Сънищата отведоха Ив в мрака, който я изпълваше със страх. Отначало бяха объркани, сетне станаха поразително реални, накрая се разпръснаха като листа, понесени от вятъра. Това я ужаси. Засънува Рурк и почувства как я обзема спокойствие. Сънуваше, че двамата с него са в Мексико и наблюдават как последните слънчеви лъчи обагрят в аленочервено небето на запад, че се любят сред спокойните тъмни води на някакво заливче. Рурк проникна в нея и й прошепна да се отпусне.
В следващия миг осъзна, че не Рурк, а баща й е легнал върху нея, а самата тя се е превърнала в безпомощно и изплашено до смърт момиченце.
„Моля те, не го прави!“
Усети характерната му миризма, смесица от аромата на ментов бонбон и вонята на долнопробен алкохол. Миризмата сякаш прилепваше към нея, задушаваше я. Малката се задъхваше и ридаеше, а мъжът затисна устата й с длан, за да заглуши писъците й, докато я изнасилва.
Стори й се, че чува гласа на Риана: „Генетичният код е заложен в нас в момента на зачеването ни. Всеки човек си остава такъв, какъвто се е родил.“
Тя бе дете, намиращо се в студена стая, която вонеше на загниваща смет, на урина и на смърт. Ръцете й бяха окървавени.
Някой я притискаше и се опитваше да задържи ръцете й. Тя се съпротивляваше като див звяр, като изплашено до смърт дете, доведено до пълно отчаяние.
— Недей! Недей! Недей!
— Успокой се, Ив, това е само сън. — Рурк я притисна още по-силно до гърдите си и я залюля като бебе. Сърцето му се късаше като гледаше обляното й в пот лице. — Всичко е наред, скъпа.
— Убих те! Мъртъв си! Да не си посмял да възкръснеш!
— Събуди се, Ив! — Той нежно я целуна по слепоочието, опитвайки да намери начин да я успокои. Ако имаше възможност, на драго сърце би се върнал в миналото и би убил чудовището, което й беше причинило толкова много страдания.
— Събуди се, скъпа. Аз съм, Рурк. Никой няма да ти причини зло. Лошият човек си отиде — прошепна той, когато Ив престана да се съпротивлява и се разтрепери. — Никога няма да се върне.
— Добре съм, нищо ми няма — промърмори младата жена. Чувстваше се унизена винаги, когато се пробуждаше след ужасяващ кошмар. — Повярвай ми, сега се чувствам добре.
— Но не и аз. — Рурк продължи да я милва, докато тя престана да трепери. — Този път беше страшно, нали?
Ив не отвори очи и се опита да се съсредоточи върху специфичния аромат на чистота, който лъхаше от него.