Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Ранд подмина Девите — Мин все така бе плътно до рамото му, — последван веднага първо от Перин, а след това от Добрайн и Хавиен. И от Ейрам, как иначе — като сянка на Перин. Ранд ги изгледа един по един, като бавно кимаше. Най-дълго изгледа Перин и най-много се забави преди да кимне. Лицата на сивокосия кайриенец и младия майенец вещаеха гибел. Перин не знаеше как изглежда неговото, но беше стиснал здраво челюстите си. Никой не можеше да навреди на Файле, каквото и да беше направила, без значение защо го бе направила.
Стъпките им отекнаха силно сред възцарилото се мълчание, докато крачеха по огромната златна мозайка с Изгряващото слънце, вградена в тъмносините плочки на пода. Стиснала нервно полите си, Колавер облиза устни и очите й зашариха между Ранд и разтворените зад него врати.
— За Айез Седай ли гледаш? — попита високо Ранд и се усмихна мрачно. — Пратих ги в айилския стан. Ако айилците не могат да ги научат на добро поведение, никой няма да може. — Из залата се надигна слисано мърморене и заглъхна накъсано. Страхът стана дори по-силен от парфюмите в носа на Перин.
Колавер се сепна.
— Защо трябва да… — Тя си пое дълбоко дъх да се съвземе и да върне достойнството си. Повече от чаровна жена на средна възраст, с тук-там посребрели кичури в черната коса, Колавер имаше царствена осанка, нямаща нищо общо с короната й. Родена беше да властва, да царува, според нея самата. А очите й, претеглящи и оценяващи, издаваха остър и ясен ум. — Милорд Дракон — каза тя и се сведе в толкова дълбок, че чак неуместен реверанс — приветствам ви със завръщането ви. Кайриен ви приветства със завръщането ви. — Изрече го по такъв начин, че сякаш се повтори. Все едно че тя и Кайриен бяха едно и също.
Ранд бавно се изкачи по стъпалата на подиума. Мин понечи да тръгне след него, но се отказа и скръсти ръце. Перин го последва, за да е по-близо до Файле, но само донякъде. Спря го погледът й. Поглед, който опипваше всичко, също като очите на Колавер. Прикован в него, както и в Ранд. Перин съжали, че не може да я подуши. Не за да се опита да разбере какво и защо, а просто заради мириса й. Вълната от парфюми и боязън беше твърде силна. Защо не проговореше? Защо не дойдеше при него? Или да се усмихне? Една усмивка само.
Колавер се вкочани, но нищо повече. Главата й едва стигаше до гърдите на Ранд, но прибраната й на кула коса я правеше висока почти колкото него. Той плъзна очи от нея към подредилите се от двете страни на трона жени. Май се спря малко по-дълго на Файле, но Перин не беше сигурен в това.
Ранд сложи ръка на една от тежките облегалки на Слънчевия трон и каза безстрастно:
— Знаеш, че съм решил да дам това на Елейн Траканд.
— Милорд Дракон — отвърна гладко Колавер, — Кайриен стоя твърде дълго без владетел. Кайриенски владетел. Вие сам казахте, че не проявявате интерес към Слънчевия трон за вас самия. Елейн Траканд щеше да има известно право за претенции — Лекият й бърз жест отхвърли въпросните претенции, — стига да беше жива. Но според слуховете тя е мъртва, също както майка й. — Опасни думи. Твърде много слухове твърдяха, че Ранд е убил както майката, така и дъщерята. Колавер не беше от страхливите.
— Елейн е жива. — Думите на Ранд все още звучаха плоско като рендосана талпа, но очите му пламнаха. Перин не можеше да надуши миризмата му повече от тази на Файле, но не му беше нужен носът, за да разбере, че тук, направо пред очите му, има едва удържан гняв. — Тя ще получи короните и на Андор, и на Кайриен.
— Милорд Дракон, стореното не може да се върне. Ако нещо ви е оскърбило…
Въпреки всичкото й достойнство и куража й, Колавер не можа да се сдържи да не трепне, щом Ранд посегна и хвана Слънчевата корона. Чу се силен пукот на скършен метал и короната се огъна, почти без да развали кулата от къдрици, след което се измъкна от главата й, и бавно се изправи. Няколко жълти брилянта изхвръкнаха от гнездата си и паднаха на плочите. Той вдигна високо изправената метална дъга, след което тя бавно се огъна назад докато краищата й се срещнат, и… Навярно ашаманите можеха да видят какво става, но за Перин само допреди миг короната беше счупена, а в следващия миг — отново си стана цяла. Никой сред благородниците не издаде и звук, не се чу дори шаване на ботуши; Перин си помисли, че може би ги е страх да помръднат. А за носа му яркият мирис на ужас вече бе станал по-силен от всичко. Ярък и вече не потръпваше, а се гърчеше в спазми.