Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Най-важното сведение от руската история е преписката от Киевската история, в която се съобщава за старите князе — Скит, Зардан, Словен, Рус, Асан и други. Веднага след тях следва списък на византийските императори. Легендарната връзка на ранносредновековната руска политическа история с най-старите владетели на степите — скитите — подчертава дълбоката древност на преданията в Хронографите, а от друга страна, както се видя и при Именника, легендарната приемственост узаконява властта на определен народ в средновековната степна държава — била тя българска или руска държавно-народностна история.∗
Освен сръбските и руските династически списъци в Хронографите, описани от Андрей Попов са представени и полските княжески домове. Имената на полските крале, са подредени за краткост и удобство от самия Попов. Тъй като става въпрос за своего рода хроники, подобно на Именника на българските князе, в рубриките са включени наред с имената на владетелите и по-важните събитията.
Прави силно впечатление подчертаната връзка и дори знак на равенство, поставено между полското и чешкото княжество. Обвързването на чешката и полската история е важна податка за разбирането на най-старите отношения вътре в славянската общност преди национализмът през XIX в. да доведе до създаването на национални интерпретации на миналото. Затова успоредиците на Именника на българските князе с полските, руските и чешките хроники не бива да бъдат подценявани като формални. Полските списъци изгелждат по този начин:
1. Първият полски крал „Крокъ“ е от племето на чехите (sic!).
2. Ванда, Крокова дъщеря
3. Премислав — крал на Полша. По своя езиков характер името се схожда с Презамисъл от Градишкия летопис и е двусъставно име като Гостомысл или като Гостун.
4. Лескъ V — полски крал
5. За полския крал Лескъ
6. Попел, крал полски
7. Попел Попелов
8. Пястъ, крал полски
9. Семовит крал Полски. Отново изследователят се натъква на смислово сходство с династическото име „Гостивит“ от Градишкия летопис. Любопитна остава думата „Вит“, откриваема във Витоша, река Вит и българското лично име Витко. По предложеното от нас четене съставката Вит се открива и във владетелското име Витохол (Авитохол по досегашното четене).
10. Леск, полски крал
11. Семислав крал Полски. Тук откриваме успоредица с легендарното династическо име (епоним) Слав от Българския апокрифен летопис от XI в.
18. Меск, крал полски
19. Болеслав, крал Полски
Прекъсването между 12 и 18 владетел не е описано от самия Андрей Попов, затова липсва като онагледяване и в цитирания списък.
Какво може да се каже за полската владетелска генеалогия? На първо място се забелязва присъствието на жена — Ванда — отличаващо полското княжеско родословие от българския списък на князете. На второ място би могло да се посочи всецяло славянските имена, откриваеми и в други старославянски документи. На трето място това е поставянето на бащиното име след личното кралско ими, какъвто е случая с Попел Попелов.
Липсата на родово име, както и неразчитаеми завършеци от две-три думи на славянски език отличава полската генеалогия от българската.
Освен руските и полските княжески списъци в Хронографите се намират и сръбските владетелски родословия. Те са особено интересни, защото сърбите са непосреднествени съседи на българите през всички времена на Балканския полуостров. Сръбската генеалогия също включва жена като наследник на престола и естествен продължител на династията. В Хронографите, представени от Андрей Попов се намира следното родословие:
„Волкан (Вълкан) син святаго Симеона, брат святаго Сава. Великий княз роди сина жупана Димитрия во иноческом образе (в монашески образ) Давид. Сей Давид роди Вратислава княза. Врастислас же роди Вратка князя и Вратка же роди дщеръ Милицю. Сия же бывает супружница великого княза Лазаря. И роди сины три великаго именитаго Стефана Деспота, и Волка, и Добровоя.“ След тази бележка следва житието на Св. Симеон и Св. Сава.
Българо-сръбските отношения са много деликатни поради историческата неприязън, натрупана през последния век. Затова в България съвсем малко се пише и знае за историята на сърбите, приемана обикновено като допълнение към българската история. Такъв подход от пропагандна гледна точка вероятно е оправдан, но от обективно научна гледна точка не е. Сърбите несъмнено са участвали достойно в раннославянската история, както и съвсем деятелно и показно участват в християнската история на Балканския полуостров през по-късните векове. Сръбското тълкувание на миналото е много важно, защото без него не могат да се осветлят липсващите страници от българската старина, а те не са никак малко.