Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Не мога да му опиша подробно мястото (където се намираме). Ти го направи. С моите очи той не може добре да разгледа (околността“.
И в съзнанието й, подобно на бурен поток, нахълта Хиеро! Но не каза нито една дума за поздрав или ласка, бяха само заповеди!
— „Бързо, момичето ми, къде си? Опитай се да ми разкажеш за мястото. Как изглежда откъм морето? И бързай! — последва кратко прекъсване. — Преследват ме! Не мога дълго да говоря с тебе! Бързай!“
Лучара се ужаси. Искаше да му помогне, но се обърка и не можеше дори да мисли. Някой щеше да убие Хиеро, ако предадената от нея информация се окаже невярна или недостатъчна. Това я плашеше, но девойката успя да събере силите си.
— „Слушай — предаде тя спокойно, — ще се опитам. Намираме се на разстояние ден път на изток от мястото, където те плениха. Навътре в морето се издава самотна скала, а на върха й растат две палми. Скалата е по-висока от запад и се снижава на изток. Зад нея се намира малък залив с плаж. Ние сме в подножието й“.
— „Това ми е достатъчно! — изстреля мисълта си Хиеро. — Ни дума повече, иначе може да ни открият! Не търсете връзка с мен! Чакайте!“
Настъпи мълчание. Лучара се заля в сълзи. Той е там някъде сред морето, заплашва го смъртна опасност, а не намери за нея една топла дума! В следващия миг си помисли, че това е егоизъм и заплака още по-силно: „Докато се обиждам на студенината му, той се бори със смъртта и дори може да е вече загинал!“
— „Чакай и бъди спокойна — дойде в мозъка й. — Той също мисли за тебе. Но сега трябва да се бие за живота си. Ще се върне, бъди сигурна.“
През сълзите си Лучара удивено загледа мечока. Как е усетил чувствата й?
— „Твоят разум е отворен за мен — предаде Хърм. — Когато говорихте с Хиеро, чух мислите ви. Твоят мозък още не може да се справи с такава задача. Сега спи, а аз ще наблюдавам брега.“
Тя се успокои и легна на наметалото си. Вглеждаше се черното нощно небе, слушаше прибоя на вълните и свиренето на вятъра в короните на палмите, беше сигурна, че няма да затвори очи, но за голямо задоволство на мечока заспа почти мигновено.
Хората са странни същества, помисли четириногият философ, влеченията често им струват много скъпо. После се заслуша в нощните звуци.
Лицето на Хиеро остана спокойно, но сърцето му трепна, когато видя гигантското белезникаво тяло на червеобразното същество. Той седеше на наветрената страна и опираше крака в срещуположния борд, като с едната си ръка стискаше кормилото, а с другата — въжето за управление на платното. Малката лодка се носеше край скалистия бряг на Манун и свещеникът инстинктивно се стараеше да е близо до склоновете. Нещо му подсказваше, че в открито море, след като напусне крайбрежните води и се насочи към голямата земя, опасността ще нараства. Все още усещаше вибрирането на менталното поле — очевидно от сигналът, изпратен от острова за чудовището от дълбините.
Внезапно само на десетина метра от лодката водата се изду. Но колкото и да напрягаше очи свещеникът не видя нищо в тъмното. Нещо дебнеше ли там или беше просто голяма вълна?
Изгря луната и бледата светлина, като се отрази от повърхността на морето, му помогна да избере правилния курс. Най-сетне той напускаше крайбрежието на Манун. Най-дългият и източен нос на острова остана отдясно на лодката. Пред него се плискаше откритото море. И там някъде, на неизвестно разстояние, на голямата земя го чакат приятелите му.
Мина край носа и смени галса. Маневрата беше достатъчно проста и не предизвика затруднения. Той добре си представяше, накъде трябва да плава. Вътрешното му чувство за ориентация, както и за време, бе развито много силно. Като завърши работата с платното, Хиеро отново седна на кърмата, погледна назад и потрепери от погнуса.
Над водата се бе показала ужасна и непрекъснато пулсираща кръгла паст. Гигантският червей се намираше на десетина метра след лодката и главата му се подаваше леко над водата. Свещеникът го бе нарекъл „червей“, но като много други чудовища и то имаше родоначалник в епохата преди Гибелта. Тогава е било всичко на всичко минога — риба дълга до половин метър, — която в резултат на мутациите се е превърнала в тъпо и безмозъчно чудовище, способно да обърне доста голяма лодка. Чародеите на Нечестивия бяха намерили менталната вълна, която заставя тези чудовища да излизат на повърхността в търсене на храна. Очевидно адептите умееха да ги подчиняват и така да осигуряват безопасност на корабите си. Изглежда в дълбините обитаваха множество подобни белезникави гадости и съставяха наистина най-надеждната охрана на острова.