Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Засега му вървеше. Успя да напусне гърлото на пролива и да заобиколи една от обграждащите го скали. Точно навреме! От стените на замъка със съскане излетя ослепителна ракета, взриви се над залива и заля всичко с ярка светлина. Но огромните скали, представляващи външните бастиони на острова го прикриваха от очите на врага. Но не хранеше никакви илюзии. Очевидно скоро изчезването на лодката ще бъде открито и тайната на бягството му ще стане ясна на всички.
Той постави греблата в лодката и опъна платното. После трябваше да се премести на кърмата и да хване кормилото. Започна да се движи край източното крайбрежие на острова. Минаха само няколко минути и той свикна с управлението. За щастие духаше западен вятър и надуваше платното. Постепенно свещеникът се убеди както в надеждността на съда, така и в способността си да се справи с него.
Хиеро бе така зает с управлението на лодката и наблюдението на околните скали, че в известна степен отслаби менталния контрол на околната среда. Естествено, това не бе намалило телепатичната му бариера, която поддържаше почти инстинктивно. Но внезапно усети нещо ново, странно и неприятно. Менталното поле се разтрепери и от какво се предизвикваше това не разбра, но явлението не му се стори заплашително и той не му обърна сериозно внимание.
Изведнъж вляво от Хиеро, извън границата на сянката от скалите, над водата се появи свитото на пръстен тяло на гигантския червей. Скри се в черната вода, показа се отново и стана ясно видимо в светлината на непрекъснато изстрелваните ракети.
Червообразното същество от залива! Манун го бе извикал от мрачните дълбини на Вътрешното море и изпратил след Хиеро!
7. ЗАБРАВЕНИЯТ ГРАД
Лучара седеше със скръстени ръце и втренчено гледаше пламъка на малкото огънче, като трепереше, но не от студ. До нея спеше младият мечок с глава на колената й. Леко сумтеше с нос. Вдясно от плиткия овраг се донасяше шум на вълни и тихото мляскане на Клотц, който преживяше безкрайното си ядене. Както винаги лорсът стоеше на стража и девойката знаеше, че и тази нощ опасностите няма да връхлетят внезапно.
Мислеше си за Хиеро. Той бе направил невъзможното — обади им се и им вдъхна жажда за живот. Последните часове преди да им прати нишчицата надежда тя се чувствуваше много тежко и сериозно мислеше за самоубийство. Но сега се радваше и същевременно сърдеше чисто по женски. Той би могъл да каже нещо и на нея! „Не, аз съм действително прекалено глупава и неумела, а мечокът, това четириного животно, е по чувствително от една жена, която…“ Девойката трепна и прогони далече тази неканена мисъл. Как може тя, Лучара, дъщерята на Даниил Девети, да обича един обикновен свещеник, при това чужденец, безроден дивак, който цапоти лицето си и се радва повече на разговорите си с Хърм, отколкото с нея! Просто е смешно!
Но веднага я обхвана разкаяние и Лучара нежно поглади рунтавата глава на мечока.
— Мечо, мечо, умнико мой — едва се чу нейният глас, — моля те, доведи го невредим!
Лагерът им се намираше в една цепнатина на скалата, само на стотина метра от морето. Както й предаде Хърм, те трябваше да намерят скрито заливче и като се затаят, да чакат. Убежището им бе открито единствено откъм небето. Лучара си спомни уроците на Хиеро, направи нещо като ограда и запаленият огън не се виждаше нито от плажа, нито от морето.
Мечокът внезапно се събуди и пое дълбоко въздух с носа си.
— „Момиче (така наричаше Лучара), вятърът се усилва. Небето става черно. Ще помогне на Хиеро“.
После отново легна и затвори очи.
— „Но нали е в затвора“! — отвърна мислено Лучара. Хиеро сигурно щеше да се учуди, когато разбере, колко добре използува менталната връзка. Двамата с Хърм прекрасно се разбираха и провеждаха заедно истински съвещания. Девойката се научи да дава нареждания на лорса, но по-често предпочиташе за това помощта на мечока. Клотц го слушаше като самия Хиеро. И това обстоятелство би се сторило на свещеника достойно за внимание.
— „Не се опитвай да говориш с Хиеро! (чувство за опасност) — предаде мечокът. — Говори с мен и Клотц, но когато сме до тебе“.
Лучара бе достатъчно умна, да разбере, че Хърм по-добре си представя възможните последствия на разкрит ментален обмен. Биха могли да демаскират Хиеро или да покажат на враговете им мястото на лагера им. Но колко тежко преживяваше мъчителното очакване! Около час по-късно усети, че мечокът се събуди.
Той се изправи, протегна шия и започна да се взира в мрака така, сякаш се опитваше да пробие надвисналите облаци. По някакво шесто чувство усети, че отново се осъществява връзка с Хиеро. Ех, да можеше и тя с нещо да помогне! Нервна тръпка премина през тялото й. Внезапно девойката разбра, че Хърм сега ще говори с нея.