Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
На отсрещната страна на залива се намираше единственият пристан. От него нагоре се виеше пътя към замъка на Нечестивия. Хиеро вдигна глава и се загледа в стените сред пръстена скали. Вратите бяха затворени. Ни звук, ни стон! Безмълвие цареше в залива и пристанището.
В дясно от Хиеро започваше тясна пътечка, водеща надолу към ивицата крайбрежен чакъл. Там, опънати на дървени колове, съхнеха рибарски мрежи. На брега, докосвани от прибоя, лежаха две лодки. Котвите им бяха зацепени за отломките на скалите. Свещеникът реши, че управниците на острова не се гнусят от свежата риба. Но това нямаше никакво значение. Най-важното бе, че с тези лодки щеше да избяга. Веслата се намираха вътре, а една имаше и разглобяема мачта, която лежеше на пода завита в насмолено платно.
Сенките ставаха все по-дълги. Ни едно огънче не трепна в прозорците на замъка, чиито контури започнаха да се размиват. Не се виждаше светлина и в пристанището. Корабите дори не се охраняват, помисли с недоумение Хиеро, очевидно Майсторите са много самоуверени, продължи той, и смятат, че никой не може да предизвика могъществото им. Но така ли беше всъщност? Той си спомни забележката на З’дан, която той пророни в лодката: „Островът има много пазачи“. Най-добре е, да бъде колкото се може по-предпазлив.
Първите звезди замигаха във висините. Нощта щеше да бъде безлунна. Тънко и жално виеше вятърът сред голите скали на острова на Смъртта. Хиеро неволно си представи, че това са стоновете на безбройните безименни същества, които тук са загинали — нещастни жертви на Нечестивият и слугите му. Той не биваше да попада в числото им!
Хиеро бавно се заспуска по склона, като непрекъснато се оглеждаше и стискаше дръжката на меча си. Наоколо не се забелязваше никаква видима опасност. Менталните излъчвания на обитателите на крепостта както преди не будеха тревога.
Скоро се добра до лодките, освободи котвата на тази с мачтата и се опита да я изблъска във водата. Никак не беше лесно и на два пъти трябваше да почива. Накрая успя, качи се в лодката, издигна мачтата, но остави платното свито. После се върна на брега и с остър камък проби дъното на втората лодка, взе от нея веслата и се върна на своя съд. Не измина и минута, когато вече се насочваше към изхода от пристанището.
Гребеше предпазливо, оглеждаше внимателно скалите и не се опитваше да развие голяма скорост. В гъстата сянка на скалата лодката му беше почти невидима. Скоро се плъзна край един от големите кораби. Палубата му беше празна, а отсъствието на ментален фон показваше, че кораба не се охраняваше. Най-сложно се оказа да преодолее прекалено силното насрещно течение в тесния пролив, съединяващ залива с откритото море. Още на изхода вълнението се усили, водните пръски летяха над борда и главата на Хиеро бързо се намокри. Е, какво пък, реши свещеникът, докато работеше с тежките весла, така поне няма да страдам от жажда през дългия път.
Поривите на вятъра, който го посрещна в гърлото на заливчето, отначало го зашемети. Всъщност вятърът не беше толкова силен, но с малката лодка, около четири метра дълга, той си играеше с лекота. Вълните прииждаха една след друга, водата се изливаше на голата глава на Хиеро и се стичаше по шията и гърба му. Измокри се до костите, но за щастие нощта беше топла и не усети студ. Свещеникът не беше новак в работата с греблата и платната. Скоро влезе в ритъма на вълните и уверено насочваше лодката.
Но някъде в средата на прохода усети надигащата се тревога в подземната крепост. Той продължи упорито да гребе и същевременно усили менталната си защита, като се прислушваше в шума на разбуненото леговище на Нечестивия. Възприе яростните и несвързани мисли на З’дан, който се бе събудил и узнал последните вести. Импулсите на другите адепти също му бяха достъпни и той усети трескавата прибързаност, с която слугите на Нечестивия шарят по менталното пространство в недрата и повърхността на острова. Но напразно се опитваха да го открият. Усилията им отиваха на вятъра. Телепатичната му бариера бе непроницаема и неосезаема. Тази нова сила и умение Господ му изпрати в трудната минута и те го скриваха от служителите на злото. Но много повече се страхуваше от най-обикновеното преследване, при което можеха просто да го видят. А рано или късно враговете му ще го организират.