Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Тя го целуна отново, докосна устните му и прошепна с неравен глас:
— Ще имаш ли нещо против… Ненаситна съм… Изгарям…
— Какво да имам против — промърмори сподавено той.
— Желая те отново.
— Отново? — дрезгавият му шепот бе задавен от целувка.
— Съжалявам — тя дишаше тежко, езикът се провря под долната му устна. — Мислиш ли, че ще можеш да направиш нещо?
— Възможно е…
— Ох, ще те възнаградя…
— Ето сега, мила моя.
— Хайде, моля те.
Той можеше да й даде това, което тя искаше. Контролираше се, но само привидно, тъй като и той изгаряше от желание.
— Сега — разпореди се тя, прокара ръка през гъстата му коса и се наведе напред, като захапа долната му устна.
Неспокоен и развълнуван, несвикнал жени да му дават нареждания, той поклати отрицателно глава. Тя го ухапа.
Секунда по-късно на мястото на шока от нейните действия дойде изгарящият инстинкт. Взривяващ импулс премина по цялото му тяло, сякаш някаква спирачка неочаквано се бе освободила. Може би причината това беше голото й тяло или пък вкусът на кръв в устата му, но нямаше време да се замисля какво го подтикна към действие. Рязко я прекатури по гръб и се озова върху нея.
— Искаш да го направим сега, така ли? — питаше я той разгорещено.
Стиснал бедрата й в големите си ръце, той проникна в нея с ритмичните движения на мускулестото си тяло.
— Така добре ли е? — шепнеше той в лицето й в отговор на нейните стонове. — Или така… или пък така?! — Думите му бяха откъслечни и задавени от страстта.
Силно възбудена и изгаряща от желание, Елизабет най-после можеше да се наслади на мъжествеността на този, за когото бе жадувала четири дълги месеца.
Джони се бе отдал изцяло на любовното удоволствие, без да се замисля за собствената си мъжка сила. Мощните му тласъци я местеха и тя леко се изплъзваше, което го караше да я придърпва обратно към себе си. Ръцете му здраво стискаха бедрата й, а в ушите му отекваше ехото от нейните страстни викове. Имаше нещо животинско в любовта им, толкова силно бе удоволствието.
Мощното му изригване съвпадна с нейния пронизваш вик на задоволство. Лудата им страст бе временно уталожена.
Джони лежеше утихнал върху нея, с глава, опряна на тревата до нейното рамо. Дишаше едва-едва, като балансираше тежестта си върху лактите и коленете си. Чудеше се дали някога ще може да преодолее безумното си влечение към Елизабет Греъм.
— Хайде… ела с мен… в Трий Кингс — запъхтяно изрече тя в ухото му.
Джони се претърколи от нея, сякаш нейната покана криеше смъртна заплаха, и се отпусна на студената трева, като остана да лежи със затворени очи и ръце, кръстосани под главата му. Измина секунда, после още няколко.
— Да — съгласи се той накрая.
По-късно, когато неговият разсъдък се бе избистрил от любовния делириум и бе възвърнал способността си да гледа практично на нещата, той си спомни къде се намират, отвори очи и добави:
— В Трий Кингс поне ще можем да се любим върху легло. Направо не чувствам коленете си.
— Виждам, че не си привикнал много към селския живот.
— Както и към това, да устоявам на изкушенията, драга ми Бетси. Предполагам, че трябва да е от тукашния въздух.
— Или пък от моя неотразим чар — отбеляза закачливо Елизабет.
Подмамен от перспективата за меко легло, забравил всякаква предпазливост, Джони откри едно поточе наблизо и двамата се измиха. След това той бързо навлече дрехите си и помогна на Елизабет в обличането. Върза панделките на фустата й, стегна корсета й, закопча всички кончета на горната й дреха и накрая й помогна да закрепи шалчето си, така че да прикрие част от деколтето си. Всичко това Джони извърши със завидна вещина, която би трябвало да напомни на Елизабет колко обигран е той в тази област, но тя бе прекалено омагьосана от любовта си, за да обръща внимание на такива неща. Джони стигна дотам, че дори и се извини че няма в себе си гребен.
— Признавам, че гребените не бяха първото нещо, за което си мислех, когато те поканих на разходка — каза той.
— Нито пък аз мислех за тях — съгласи се Елизабет, като прокара ръката си през дългата си светла коса.
— Не вярвам, че тези, които ни чакат, си мислят, че сме се разхождали през цялото време.
Веждите на Елизабет се вдигнаха изненадано.
— Добре тогава. — И Джони любезно прибави: — Нека да пооправим още веднъж тоалета си, за да изглеждаме възможно най-добре пред твоя телохранител.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Хванати за ръка, те приближиха каретата и бездействащите около нея мъже. Едни от тях играеха на зарове, а други лежаха на тревата отстрани на пътя. Манроу, който никога не се разделяше с книгите си, четеше този път. С приближаването на Джони и Елизабет тяхното внимание се насочи към тях и последните няколко метра те бяха съпроводени от мълчаливите погледи на хората от охраната.