Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Така се стреснах и подскочих, че си ударих главата в стената на пещерата. Отворих очи. Образът на класната стая изчезна, докато се обръщах да погледна входа на пещерата. Очертан на отвора, един мъж беше застанал клекнал. Веднага го познах — беше майсторът магьосник, когото бях видяла веднъж на хълма. Носеше същия зелен анорак и панталони, но този път го виждах в профил — силно издаден нос и наклонено чело.
— Не се взирай — чух да казва учителят-магьосник. Гласът му беше нисък и отекваше като ручей по речни камъни. — Ако искаш да научиш нещо повече за дишането, трябва да се успокоиш и да възстановиш равновесието си.
Продължих да вдишвам дълбоко, докато престанах да се страхувам от присъствието му, и вместо това почувствах облекчението, че най-после се запознавам с него. Той седна с кръстосани нозе на входа на пещерата и се наведе напред, както правеше и Клара.
— Движенията ти са доста резки — ниско промърмори той. — Дишай така.
Той вдиша дълбоко и леко завъртя глава наляво. После издиша докрай, като плавно извиваше глава надясно. Накрая, без да диша, изви глава от дясното рамо до лявото и я върна в средата. Повтарях движенията му, като вдишвах и издишвах толкова пълно, колкото можех.
— Така е по-добре — каза той. — Когато издишваш, изхвърляй всички мисли и чувства, на които правиш преглед. И не извивай глава просто с вратните мускули. Насочвай я с невидимите енергийни линии, които идват от средата на корема. Една от най-важните задачи при прегледа е да склониш тези линии да излязат.
Той ми обясни, че точно под пъпа се намира един много важен център на силата и че всички движения на тялото, включително дишането, трябва да използват тази енергийна точка. Препоръча ми да синхронизирам ритъма на дишането си с извиването на главата, така че двете заедно да притеглят невидимите енергийни линии от корема да се източат навън към безкрайността.
— Тези линии част от тялото ми ли са, или трябва да си ги представям? — попитах аз.
Той се понамести на земята, преди да ми отговори.
— Тези невидими линии са част от лекото тяло — двойника — каза той. — Колкото повече енергия привлечеш, като манипулираш тези линии, толкова по-силен ще стане двойникът ти.
— Интересува ме дали те са реални или просто въображаеми?
— Когато възприятието се разшири, нищо не е реално и нищо не е въображаемо — каза той. — Има само възприятие. Затвори очи и сама ще го разбереш.
Не исках да затварям очи; държах да гледам какво прави той в случай на някакви неочаквани движения. Обаче тялото ми се отпусна и натежа, а очите ми започнаха да се затварят, колкото и да се мъчех да ги държа отворени.
— Какво е двойникът? — успях да попитам аз, преди да се отпусна напълно в сънлив унес.
— Това е добър въпрос — отбеляза той. — Означава, че част от теб още е будна и слуша.
Усетих го да вдишва дълбоко, докато се изпълни целият му гръден кош.
— Физическото тяло е обвивка, съд, ако щеш — каза той, след като бавно издиша. — Като се концентрираш над дишането си, ти можеш да накараш плътното тяло да се разтвори, така че да остане само леката, етерната част.
После сам се поправи, като каза, че всъщност не физическото тяло се разтваря, ами като преместим точката на осъзнаването си, ние започваме да разбираме, че то поначало никога не е било плътно. Това разбиране е точно обратното на нещата, които стават, докато растем. Като деца ние напълно осъзнаваме своя двойник; но докато растем, ние се научаваме да обръщаме все повече и повече внимание на физическата страна и все по-малко на етерната. Като възрастни ние вече напълно губим осъзнаването, че съществува и леката ни страна.
— Лекото тяло представлява маса от енергия — обясни той. — Ние осъзнаваме само твърдата му, външна обвивка. А етерната си страна осъзнаваме само когато позволим на намерението си да се върне обратно към нея.
Той подчерта, че физическото ни тяло е неразделно свързано с етерния си двойник, но тази връзка е замъглена от нашите мисли и чувства, които се съсредоточават изключително над физическото тяло. За да прехвърлим осъзнаването си от твърдото тяло към лекия му двойник, ние трябва първо да премахнем бариерата, която разделя тези два аспекта на нашето същество.
Понечих да го попитам как може да се направи това, но открих, че ми е невъзможно да произнеса на глас мислите си.
— Прегледът ни помага да премахнем всички тези предубеждения — каза той в отговор, — но са нужни умения и концентрация, за да достигнем до двойника. Точно в момента използваш до известна степен етерната си част. Ти си полузаспала, но една част от теб е будна и внимателна. Тя може да ме чува и да долавя присъствието ми.