Потомците на Шанара

— Играеш си с мен! — каза тя на стареца.

— Може би.

— Защо?

— Наистина е толкова просто. Ако достатъчно се заинтересуваш за това, което ти казвам, може да се съгласиш да дойдеш с мен. Убеждавах останалите членове на семейството ви. Помислих с теб да опитам друг подход. Времето тече, а аз съм един стар човек. Новата луна е само на шест дни от днес. Дори на кон, ще ти трябват поне четири дни, за да стигнеш до Рога на пъкала, а ако дойда и аз — стават пет.

Той правеше знаци за всичко, което говореше и Гарт бързо му отвърна. Старецът се разсмя:

— Дали ще тръгна ли? Да, разбира се, мисля, че да. Вече няколко седмици обикалям, за да върша работата на една сянка. Смятам, че съм заслужил да разбера каква ще е кулминацията на всичко това — направи пауза и се замисли. — Освен това не съм съвсем сигурен, че имам друг избор. — Той спря. Рен погледна изток, където слънцето като бледа огнена топка почиваше на хоризонта, заобиколено от облаци и мъгла. Топлината му все още беше далечна. Чайки летяха над огледалната повърхност на езерото и ловяха риба. Спокойствието на ранната утрин позволи на мислите й необезпокоявани да шептят в главата й.

— А моят братовчед…? — започна тя, но се спря. Думата не прозвуча както трябва в устата й. Тя някак си я отдалечаваше от него. — А Пар какво каза, че ще прави? — завърши тя.

— Каза, че ще обмисли нещата — отговори старецът. — Той и брат му. Бяха заедно, когато ги открих.

— А чичо ми?

Другият повдигна рамене.

— Същото.

Но в очите му имаше нещо, което говореше за противното. Рен поклати глава.

— Отново си играеш с мен. Какво казаха? Очите на стареца се смалиха.

— Момиче, ти изпробваш търпението ми. Не мога да седя тук и да повтарям целия разговор, само за да можеш да се решиш. Нямаш ли си собствен ум? Ако отидат, ще е заради техни си причини, а не заради някоя от твоите. Не можеш ли да направиш същото?

Рен Омсфорд бе като скала:

— Какво казаха? — повтори още веднъж, като внимателно претегляше всяка своя дума.

— Каквото решат! — изсумтя другият и с пръсти ядосано повтори отговора си за Гарт, а очите му не се отделяха от Рен. — Не съм папагал да повтарям чуждите думи за твое удоволствие.

Погледна я за момент, след това вдигна ръце.

— Добре! Ето тогава всичко. Младият Пар и брат му бяха преследвани във Варфлийт от Федерацията, задето използват магията да разказват приказки за историята на тяхното семейство и Друидите. Последният път, когато го видях, искаше да си отиде у дома и да помисли малко за сънищата. Досега вече е разбрал, че не може да се прибере, тъй като домът му е завзет от Федерацията, а родителите му, които са и твои роднини, са затворници.

Рен се опита да каже нещо, но старецът не й обърна внимание.

— Уокър Бо е друго нещо. Той се смята за прогонен от семейство Омсфорд. Живее сам и предпочита да остане така. Не иска да има нищо общо със семейството си, света като цяло и в частност с Друидите. Смята, че само той знае как да използва магията, а ние останалите, които имаме малки умения — не знаем какво да правим с тях! Забравил е кой на какво го е научил! Той…