Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Въпреки това, си признаваше, че понякога се чувстваше откъсната от всички, дори от него — осиротяла и бездомна, дете, прехвърляно от едно семейство на друго, без да принадлежи на никой и без да знае коя е всъщност. Притесняваше я това, че не знаеше повече за себе си, а като че ли и другите не знаеха. Беше ги питала, но обясненията винаги бяха оскъдни. Баща й е бил Омсфорд. Майка й е била Скитник. Не беше ясно как са загинали. Не знаеше кои са били дедите й.
Тя всъщност имаше само една нишка към миналото си. Това бе малка кожена торбичка, която носеше на врата си и която съдържаше три идеално обработени камъчета. Някой би помислил, че са на Елфите, но погледнати отблизо, не бяха обикновени камъчета, боядисани в синьо. Бяха намерени до нея като бебе и бяха единственото нещо, с което можеше да открие чия наследница е.
Подозираше, че Гарт знаеше нещо по въпроса. Когато веднъж го попита, той отрече, но нещо в начина, по който го каза, я караше да мисли, че я лъже. Гарт пазеше най-добре тайните, но тя достатъчно добре го познаваше, за да може да я заблуди. Понякога й се искаше да го разтърси, за да й отговори. Беше объркана и ядосана, че не е откровен с нея по този въпрос, както и по всички други. Но не можеше да принуди Гарт. Когато се подготвеше, той сам щеше да й каже.
Тя повдигна рамене, както винаги, когато мислеше за историята на семейството си. Какво би променила тя? Беше това което беше независимо от произхода си. Тя беше Скитник и водеше живот, за който много биха й завидели, ако са честни пред себе си. Целият свят й принадлежеше, защото не бе обвързана с никоя негова част. Можеше да иде където пожелае и да прави каквото си иска, а повечето хора не можеха да си го позволят. Освен това повечето от приятелите й Скитници бяха от смесени бракове, но никой не се оплакваше. Те живееха свободно и се противопоставяха на всеки, който искаше да им постави огради. Това не беше ли достатъчно добро за нея?
Тя разрови с ботуш праха пред себе си. Разбира се никой от тях не беше Елф, нали? Никой нямаше кръвта на Омсфорд и Шанара и историята за магията на Елфите. Никой не бе посещаван от такива сънища…
Лешниковите й очи се раздвижиха, когато осъзна, че Гарт я наблюдава. Тя въздъхна и през ума й мина мисълта, че никой друг от Скитниците не се упражняваха толкова много. Зачуди се защо.
Пийнаха още малко бира, сложиха съчки в огъня и се увиха в одеялата. Рен остана будна повече, отколкото искаше, уловена във въпросите без отговор и неразрешените загадки, които обозначаваха живота й. Когато заспа, започна да се върти под одеялото, а сънищата изтичаха през мозъка й както дъждовни капки между пръстите, без да оставят следа.
Беше вече утро, когато се събуди и видя стареца да стои отсреща и бавно да рови в пепелта с пръчка.
— Беше време — изсумтя той.
Тя премигна недоверчиво и бързо се измъкна от одеялото. Гарт все още спеше, но се събуди от внезапното й движение. Тя потърси тоягата до себе си, а в главата й напираха въпроси. Откъде бе дошъл старецът? Как бе успял да се приближи, без да ги събуди?
Старецът вдигна слабата си ръка успокоително и каза:
— Не се разстройвай. Просто бъди благодарна, че те оставих да се наспиш.
Гарт бе вече на крака, но за удивление на Рен, старецът започна да му говори на неговия език със знаци, като повтори това, което бе казал на Рен и добави, че не им мисли злото. Гарт се поколеба, очевидно изненадан, след това седна и го загледа.
— Откъде си научил това? — попита Рен.
Никога не беше виждала някой извън лагера на Скитниците да знае езика на Гарт.
— О, знам това-онова за разговорите — отговори глухо старецът, а на лицето му се появи усмивка на задоволство. Кожата му бе загоряла от слънцето, бялата брада и косата бяха дълги, а телосложението — крехко. Прашните сиви дрехи висяха върху му. — Всъщност — каза той, — знам, че съобщение може да се предаде с писмо, с думи, с ръце… — той направи пауза, — дори със сън.
Рен спря дъха си.
— Кой си ти?
— Това като че ли е любимият въпрос на всички. Името ми няма значение. Това, което има значение е, че съм изпратен да ти кажа, че повече не можеш да си позволиш да не обръщаш внимание на сънищата. Тези сънища, момиче, идват от Аланон.
Докато говореше, повтаряше с пръсти думите си за Гарт. Беше така изкусен, сякаш цял живот бе правил това. Рен усещаше, че Големият Скитник я наблюдава, но не можеше да свали очите си от стареца.