Молитвената песен

Зад тях, някъде долу, шумно се затръшна врата и те застинаха неподвижно. Трясъкът проехтя в тишината. После пак нищо. Продължиха, превърнали се в слух и зрение.

В края на стълбата имаше друга врата. Спряха и се ослушаха. Аланон докосна скрита брава, отвори вратата и продължи напред. Отново следваше коридор, който завършваше с врата, после друг коридор, и пак стълба, и отново врата и още един коридор. Стените на крепостта бяха прорязани от скрити коридори — празни и черни. Мухъл и паяжини насищаха въздуха с мириса и усещането за застояло. Плъхове се втурваха подплашени напред, малки стражи, които предупреждаваха за приближаването им. Въпреки това в замъка на друидите никой нищо не чуваше.

В един момент някъде от залите на крепостта се разнесоха гласове в тунела, в който неканените гости вървяха приведени и скрити. Гласовете бяха слаби и тихи, приглушен шепот, който ту долиташе, ту се губеше, но явно идваше доста отблизо. Устата на Брин беше пресъхнала и тя не можеше да преглътне. Димът от факлите смъдеше в очите. Имаше чувството, че се превива под тежестта на скалата, която беше прихлупена толкова ниско над нея. Сякаш беше попаднала в капан. Наоколо, скрито в мъгляви полу светлини и сенки, предчувствието танцуваше.

Най-после и този тунел свърши. Внезапно мракът изчезна и светлината на факлите им разкри каменна стена, която препречваше пътя им. Нямаше никакви врати, които да се отворят, нито някакви коридори, които да ги отведат нанякъде. Аланон не се поколеба нито за миг. Насочи се право към стената, наклони глава към повърхността й, за момент сякаш се вслуша в нещо, после се обърна към Брин и Роун Лий. Вдигна предупредително пръст към устните си и кимна леко с глава. Брин пое дълбоко въздух, за да се вземе в ръце. Жестът на друида беше повече от ясен. Предстоеше им да влязат в крепостта.

Аланон се обърна към гладката стена. Докосна камъка и една скрита малка врата се отвори безшумно навътре. Един подир друг тримата влязоха.

Озоваха се в малък кабинет без прозорци. Всичко в него беше напластено с прах, а въздухът миришеше на плесен. В стаята цареше пълен безпорядък. Книгите бяха съборени от полиците, които опасваха стените на помещението и лежаха разхвърляни безразборно по пода, без корици, с разкъсани страници. Тапицерията на фотьойлите беше раздрана и съдържанието изтърбушено, а една тръстикова маса и няколко стола с високи облегалки прекатурени и запокитени из стаята. Имаше дори отковани дъски от дюшемето.

Аланон огледа с гневен поглед вандалщината, която бледата светлина на факлите разкри пред очите им. После, без да продума, се отправи към най-отдалечената стена, протегна ръка към празните етажерки и докосна нещо. Шкафът за книги бавно се отмести и зад него се откри тъмен свод. Друидът им махна с ръка да се приближат, после се промъкна през отвора и освети с факлата стената вдясно. Тя беше изградена от гранитни блокове, гладка и добре изолирана от въздуха и прахта. Аланон плъзна бързо пръстите си по камъка.