Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Това не беше ли нещо забъркано с кукли, мъртъвци и тем подобни?
— Вещиците не бяха ли някакви, дето само търчат наоколо чисто голи и бодат хората с игли? — равно каза госпожа Гогол.
— А-а — отвърна Леля. — Разбирам какво имаш предвид.
Тя неспокойно се размърда. Беше фундаментално честна жена.
— Макар че да си призная… — добави — понякога… може би само едно боцване…
Госпожа Гогол мрачно кимна:
— Е, добре. Понякога… може би само едно зомби…
— Но само когато няма друг избор.
— Разбира се. Когато няма друг избор.
— Когато… тъй де… хората не проявяват уважение например.
— Когато къщата се нуждае от пребоядисване.
Леля се ухили щърбо. Госпожа Гогол се ухили, отбелязвайки числено превъзходство с около тридесет зъба.
— Цялото ми име е Гита Ог — представи се Леля. — Викат ми Лельо.
— Цялото ми име е Ерзюлия Гогол. Викат ми госпожа Гогол.
— Според мен — продължи Леля, — щом като това е чужбина, може да има различен вид магия. Логично е. Дърветата са различни, хората са различни, напитките са различни и в тях има банани, тъй че и магията сигурно е различна. И си викам… Гита, момичето ми, човек се учи, докато е жив.
— Така си е.
— Има нещо нередно в този град. Почувствах го веднага щом стъпих тук.
Госпожа Гогол кимна.
За известно време се възцари тишина, нарушавана единствено от пафкането на лули.
Отвън се разнесе дрънчене, последвано от многозначителна пауза.
Прозвуча глас:
— Гита Ог? Знам, че си вътре.
Силуетът на госпожа Гогол извади лулата от устата си.
— Много добре — каза тя. — Има добър нюх.
Покривалото на палатката се повдигна.
— Здрасти, Есме — обади се Леля Ог.
— Благоденствие да сполети тази… палатка — пожела Баба Вихронрав, взирайки се в сумрака.
— Това тук е госпожа Гогол — представи я Леля. — Тя е от вуду-дамите. Такива са вещиците по тези места.
— Не всички вещици по тези места — подчерта Баба.
— Госпожа Гогол беше учудена, че ти ме откри тук.
— Не беше трудно — отговори Баба. — Зърнах Грибо да се ближе отвън. Останалото беше дедукция.
В сумрачната палатка Леля си беше представяла госпожа Гогол като старица. Затова се изненада, когато на открито се оказа, че е хубава жена на средна възраст, надвишаваща по ръст Баба. Госпожа Гогол носеше тежки златни обеци, бяла блуза и яркочервена пола с волани. Леля усети неодобрението на Баба. Това, което казваха за жени с червени поли, беше по-зле от онова за жените с червени обувки, каквото и да беше то.
Госпожа Гогол спря и вдигна ръка, покрита с купчина пера.
Грибо, който угоднически се отъркваше о крака на Леля, вдигна глава и изхъска. На рамото на госпожа Гогол стоеше най-големият и най-черният петел, който Леля някога бе виждала. И с най-интелигентния поглед, който бе забелязвала у птица.
— Божичко! — слиса се тя. — Това е най-големият, който съм виждала. А съм ги виждала всякакви и все натопорчени.
Веждата на госпожа Гогол се вдигна неодобрително.
— Никой не я е учил на добро възпитание — оправда я Баба.
— В птицефермата, дето отраснах, исках да кажа — пророни Леля.
— Това е Легба, мрачен и опасен дух — обясни госпожа Гогол. Тя се наведе по-близо и процеди: — Между нас казано, той си е само един голям черен петел. Но знаеш как е.
— Рекламата е нещо, което си струва — съгласи се Леля. — Това е Грибо. Между нас казано, той е изчадие адово.
— Е, нали е котарак — великодушно рече госпожа Гогол. — Какво друго може да се очаква.
Скъпи Джейсън и сие,
Да се чудиш и маеш какви неща се случват, когато не ги очакваш, например срещнахме госпожа Гогол, която денем работи като колинарка, но иначе е вуду-вещица, и да не вярваш на всичко за черната магия и т.н., това е Невежество, тя е също като нас, само че различна. Макар че онова за зомбитата си е верно, но не е каквото си мислиш…
Леля реши, че Генуа е странен град. Отбиваш, значи, от главната улица, тръгваш по една странична, минаваш през малък портал и тутакси попадаш сред дървета, покрити с мъх и с ония ми ти лами ли бяха, лиани ли, дето висят от тях, а земята под краката ти почва да жвака и става блато. Пътеката се оказва насред тъмен гьол, в който тук-таме сред лилиите се поклащат някакви екзотични дънери.
— Пустите му тритони, к’ви са големи — възкликна тя.
— Това са алигатори.
— Леле! Сигурно добре си хапват.
— Аха.
Къщата на госпожа Гогол се намираше насред самото блато. Издигаше се върху четири яки пръта, сякаш сглобена от речни плавеи, с покрив от мъх. Беше достатъчно близо до центъра на града, така че Леля можеше да чуе уличните викове и чаткането на копита, но в собственото си малко блато самата колиба тънеше в тишина.