Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Е, значи решено — каза Ландо. — Може да използвате моя кораб, разбира се. Всъщност — той изглеждаше замислен, — ако искаш компания, Хан, мога да дойда с теб.
Приятелят му сви рамене, очевидно все още недоволен от решението.
— Ако имаш желание, разбира се.
— Чудесно — каза Ландо. — Може би ще е най-добре да напуснем Нклон заедно — от няколко седмици планирам едно междузвездно пътуване за пазаруване, така че имам основателна причина. След като подминем депото на прикриващите кораби, Чуй и Лея ще вземат моя кораб и никой нищо няма да разбере.
— И тогава Хан може да прати някакво съобщение до Корускант, все едно Лея все още е на борда — предложи Люк.
Ландо се усмихна лукаво:
— Всъщност си мисля, че може да направим нещо повече. Трипио още ли е с вас?
— Помага на Арту при проверката на повредите на „Сокол“ — каза Лея. — Защо?
— Ще видиш — отговори Ландо и се изправи. — Ще ни отнеме малко време, но според мен си заслужава. Хайде да поговорим с моя главен програмист.
Главният програмист беше дребен мъж със замечтани сини очи, тънка ивица коса се извиваше като сива дъга от веждите до врата му, а на тила му имаше намотай блестиш имплантирай шунт. Люк слушаше как Ландо обяснява процедурата, и остана, докато се убеди; че всичко върви гладко. След това тихо се измъкна и се прибра в стаята, която му бе приготвена от хората на домакина. Час по-късно Лея го намери загледан безцелно в безкрайния звезден поток.
— Ето къде си бил — каза тя, приближи се и погледна към звездите на екрана. — Започнахме да се чудим къде може да си отишъл.
— Трябваше да проверя нещо — отговори Люк. — Свършихте ли вече?
— Аз свърших с моята част — Лея дръпна едно кресло и седна до него. — Сега работят по цялата програма. След това ще дойде и редът на Трипио.
Люк поклати глава:
— На мен ми се струваше доста по-просто.
— Е, основните техники са прости — съгласи се тя. — Доколкото разбирам, най-трудната част е да я прекарат през програмата за самосъхранение на Трипио, без да променят самосъзнанието му — погледна отново към екрана. — Мислех си да те питам дали не искаш да дойдеш с мен на Кашиуук — опитваше се с всички сили гласът й да звучи нормално. — Но ти май имаш други планове.
Брат й потрепери:
— Не те изоставям, Лея — прошепна той и му се искаше да си повярва. — Наистина. В дългосрочен план това може да означава за теб и за близнаците много повече от всичко, което бих могъл да направя на Кашиуук.
— Добре — прие спокойно думите му тя. — Поне ще ми кажеш ли къде отиваш?
— Още не знам — призна той. — Трябва да намеря един човек, но нямам представа, откъде да започна да го търся — поколеба се, изведнъж осъзна колко странно и дори може би налудничаво щяха да прозвучат думите му. Но въпреки това все някога трябваше да изплюе камъчето: — Става въпрос за друг джедай.
Тя го зяпна невярващо:
— Шегуваш се.
— Защо? — попита Люк и се намръщи. Реакцията й изглеждаше някак не на място. — Галактиката е огромна.
— Но нали се смяташе, че ти си последният джедай в нея — възрази тя. — Нали точно това ти е казал Йода, преди да умре?
— Да — кимна той. — Но започвам да си мисля, че е сгрешил.
Тя повдигна вежди:
— Сгрешил? Майстор джедай?
В съзнанието на Люк проблесна скъп спомен: как призрачното видение на Оби уан се опитва да му обясни предишните си твърдения за Дарт Вейдър сред блатата на Дагоба.
— Понякога един джедай може да каже нещо подвеждащо — каза той. — А дори и майсторите джедай не са всезнаещи.
Замълча, гледаше сестра си и се чудеше каква част от цялата история да й разкаже. Разгромът на Империята все още бе твърде далеч, а животът на тайнствения джедай можеше да зависи от опазването на съществуването му в тайна. Лея чакаше мълчаливо, на лицето й бе изписана загриженост.
— Това не трябва да го казваш на никого — пророни накрая Люк. — Наистина на никого, дори на Хан и Ландо, освен ако не стане абсолютно наложително. Те нямат твоите способности да издържат на разпити.
Лея потрепери, но погледът й остана ясен и тя тихо прошепна:
— Разбирам.
— Добре. Идвало ли ти е някога на ум да се запиташ как Учителя Йода успяваше да остане скрит от императора и Вейдър през всичките години?
Тя сви рамене:
— Вероятно, но съм смятала, че те не са знаели за съществуването му.
— Би трябвало да са знаели — изтъкна Люк. — Те разбраха за мен от изкривяването на Силата, когато започнах да я използвам. Защо да не са знаели и за Йода?
— Някакво прикриване на съзнанието?
— Може би. Но според мен по-вероятно се дължи на мястото, което е избрал да живее. Или по-скоро — сети се той, — което случаят е избрал за негов дом.