Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Спешно извиканият лекар вече не е в състояние да помогне.
Немският езуит отец Антонин Пунтигам поръсва телата на убитите. Княгинята умира преди съпруга си. Куршумът, предназначен за Потьорек, се е ударил във вратата на автомобила и е попаднал в дясната долна половина на корема на княгинята. Франц Фердинанд е убит с един куршум в гръбнака, прекъснал преди това главната артерия. Бързото движение по неравния паваж към резиденцията на губернатора е влошило значително положението на ранените.
В единадесет и тридесет минути мъртвата София Хоткова-Хоенберг е в спалнята на Потьорек, а трупът на ерцхерцога — в съседната стая. На оголената шия на престолонаследника виси верижка със седем висулки за щастие и против седем беди, а на лявата му ръка над китката е татуиран китайски дракон. Княгинята също има на врата си амулет, който да я предпазва от злини.
Полицейският агент Смаил Спахович, който пръв се нахвърля върху атентатора, дава следните показания на делото: „Бях на десетина крачки от атентатора. Заповедта бе да наблюдавам зрителите, а не колата. Изведнъж чух изстрел от револвер. Поглеждам наляво — нищо, поглеждам надясно — изтрещява втори изстрел. Свих се, а после скочих и хванах атентатора за ръката. Но някой друг ме удари с юмрук в корема. Принцип ме прасна с приклада по главата. Забелязах Пушара. Държах атентатора за ръката, когато офицерите се нахвърлиха върху Принцип със саби. Не можех да го измъкна оттам. Притичалият сержант ми помогна.“
Офицерите се нахвърлят върху атентатора с юмруци, саби и ритници. Принцип се опитва да опре пистолета в слепоочието си, но не успява. Както се бе заклел, той бе решил да не се оставя жив в ръцете на полицията, слага капсулата с отровата в устата и я сдъвква. Но цианкалият се бил разтворил и Принцип остава жив. Получава само силни стомашни болки. Откарват го в полицейския участък в ужасно състояние, пречукан, посечен, изтощен от непрекъснатото повръщане, но жив. Веднага му слагат белезници. Чабринович вече е в съседната килия.
С разследването се заема съдията от Сараевския областен съд Лео Пфефер. Той се разхождал с малката си дъщеричка по крайбрежната улица, но веднага след като Чабринович хвърлил бомбата, отвежда детето у дома и побързва към канцеларията си. Пристига, когато полицаите довеждат окървавения Чабринович и Принцип. В единадесет часа и петнадесет минути Пфефер вече започва следствието.
Опитният следовател се справя бързо с двамата атентатори. След залавянето на Чабринович другите атентатори се разпръскват и бързат да се измъкнат колкото се може по-скоро от града, дори Мехмедбашич, Чубрилович и Попович успяват, но безполезно. След два дена залавят Грабеж. Изгубил документите си в градския клозет, полицията тръгва по следите му и го арестува тъкмо когато се опитва да мине границата.
Положението на атентаторите никак не е благоприятно. Неочаквано общественото мнение се обявява почти безрезервно срещу тях. Дори атентатът се превръща в сигнал за погром срещу сърбите, живеещи в Босна и. Херцеговина. Започват ограбване на сръбските магазини и къщите на сръбските граждани, разбита е сладкарницата на бащата на Чабринович. Проклинят атентаторите. Незабавно полицията организира хайки. Още първите два дена в сараевския затвор се оказват около двеста сръбски граждани. В провинцията също се извършват масови арести и затворите се напълват със сръбски селяни. Така постепенно са арестувани всички заговорници освен Мехмедбашич, който навреме успява да мине в Черна гора.
Резултатът от атентата сломява Гаврило Принцип. Той разбира, че заради него страдат много невинни хора. Човекът в сянка, полковник Апис, още същия ден получава на бюрото си следната телеграма: „ПРОДАДЕНИ И ДВАТА КОНЯ“. Уговорен текст, който означава че атентатът е успешен. Апис предполага, че другият „кон“ е генерал-губернаторът Потьорек. Скоро обаче научава, че генералът е жив и здрав и са арестувани двама от атентаторите. Вероятно не са погълнали отровата и има опасност австрийската полиция да накара неопитните младежи да проговорят.
Опасенията му са основателни. Ако те разкрият организацията, може да се стигне до международни усложнения.
Австрийските органи що поискат да им бъдат предадени задкулисните режисьори. Сърбия ще бъде принудена да ги предаде, и то главно, защото самата сръбска общественост застава против насилниците. Съдейки по статиите в някои известни европейски вестници, световното обществено мнение също се обявява в защита на Австрия и осъжда сръбските патриоти като злосторници и провокатори.