Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Щом Дубов излязъл, веселието продължило. След шишчетата мъжете влезли в банята.12 След банята излезли на двора да играят футбол. След футбола синът на Лебедев поред качвал гостите на сноуборд, а Лебедев следял момчето непременно да катурва всеки в преспите. „Лельо Ира, на колко сте години?“ — попитало момчето, когато дошъл редът на Ирина. „На двайсет и четири.“ — „Вие сте много млада. Може ли да ви наричам просто Ира и не на «вие», а на «ти»?“ — „Може“. — „Ира, ти много ми харесваш и няма да те бутам в снега.“
В това време един от младите финансисти (всъщност главният счетоводител на ЮКОС), като видял, че всички са натъркаляни в преспите и останал само Платон Лебедев, се засилил и се опитал да го бутне в снега. Но той ловко се извърнал и с някаква професионална борческа хватка (Ира казва, че много красиво) хвърлил в снега главния си счетоводител. Докато той летял във въздуха, му паднали очилата, а след схватката Лебедев, без да иска, ги настъпил. „Аз съм с минус пет — смеел се главният счетоводител, търкаляйки се в снега. — Сега цяла вечер вие ще ме водите за ръка и ще ме храните.“
Питам Ира:
— Колко продължи това щастливо време?
Тя казва:
— До 2001 година. Тогава разчистихме компанията от всякакви боклуци, от всякакви бандитски лепки. Тя стана почти западна компания — прозрачна и скучна. Животът се подреди, но борческият дух изчезна. Аз напуснах Платон и няколко години изобщо не се виждахме. И ужасно съжалявам за това. Май че от всички нас единствен Платон успя да запази духа си докрай, до самия арест.
Адвокат Антон Дрел разказва, че от прокуратурата за първи път потърсили по телефона Платон Лебедев през януари 2003 година. Обаждането било миролюбиво. Следователят се извинил за безпокойството, уверил Лебедев, че няма и не може да има към него никакви претенции, просто прокуратурата разследвала дело за принадлежащата на Борис Березовски компания ЛогоВАЗ. През деветдесетте години оглавяваната от Лебедев банка МЕНАТЕП била дала на ЛогоВАЗ кредит, та не би ли се съгласил Платон Леонидович да разкаже някои неща за този кредит.
— Може ли да дойдем при вас да разговаряме? — попитал следователят.
— Заповядайте — отговорил Лебедев. — Наистина не помня за кредита на ЛогоВАЗ. Може и да сме давали. На кого ли не давахме кредити тогава. Елате, ще ви разкажа каквото помня.
Затворил телефона, обадил се на адвокат Антон Дрел и го помолил да присъства на този дружески разговор със следователя. Разговорът наистина бил съвсем дружески. Дрел казва, че следователят питал разни глупости. От типа например дали Платон Леонидович си спомня кой е идвал от името на Березовски да моли за кредит? Не помни. А дали Платон Леонидович се познава лично с Березовски? Познава се. След като около четирийсет минути му задавал въпроси, следователят казал:
— Може ли да не правя протокол от разпита сега, а да го напиша, като отида на работа и да ви го изпратя да го подпишете?
— Може — казал Лебедев.
С това епизодът приключил. Пет месеца от прокуратурата не изпращали протокола. Лебедев дори забравил за него. Но в средата на юни (приблизително по същото време, когато бил арестуван Пичугин и, изглежда, започнали да разнищват делото ЮКОС от различни страни) следователят ненадейно се обадил:
— Платон Леонидович, все пак се налага да подпишете протокола. Може би ще дойдете да го подпишете при нас?
На другия ден Лебедев и Дрел отишли в прокуратурата, подписали протокола, а следователят, сякаш между другото, помолил Лебедев да се отбие при следователя Каримов.
Сега вече от затвора Платов Лебедев пише жалби до следователя Каримов, започвайки ги с думите: „До ръководителя на организираната антиконституционна престъпна групировка Каримов“ и подписвайки се: „Имам честта: Платон Лебедев.“ Но тогава Лебедев нямал нищо против да си поговори с Каримов. Каримов изненадващо казал:
— Имаме сведения, че криете служителката, която е дала кредита на ЛогоВАЗ.
— Аз да я крия?! — понечил да ревне Лебедев както обикновено, но се сдържал. — Добре, след като цялата прокуратура не може да намери едно момиче, което се крие от следствието и не се явява на разпити, аз ще ви помогна да го намерите.
И наистина го намерил. След няколко дни се изяснило, че момичето, което оформило кредита на ЛогоВАЗ от МЕНАТЕП, отдавна е напуснало банката и работи в „Сбербанк“.
— А какво — продължил Каримов — е ставало с полиците по време на кризата?
— А какво отношение има това към делото? — настръхнал Антон Дрел.
— Има.
Антон Дрел казва, че след тези думи Платон Лебедев прочел на служителите от прокуратурата изключително интересна лекция за кризата и финансите, за това как и защо след кризата са се появили полиците. Антон казва:
12
Банята — става дума за знаменитата руска баня, превърнала се и в своего рода задължително и модерно развлечение, особено сред елита — Бел.прев.