Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Господарю, можете да търсите тук, колкото ви душа иска. Това са оригиналите. Библиотеката — важно добави той — съхраняваше само копия. Направихме ги просто за да се подсигурим в случай на инцидент или събитие като снощното. Ще изляза и ще затворя вратата на стаята си. Бих бил признателен, ако ме осведомите, когато пожелаете да си тръгнете.
Амеротке кимна в знак на съгласие. Щом свещеникът излезе, двамата с Шуфой издърпаха сандъка в стаята на жреца. Съдията взе възглавници за себе си и за слугата си и започна внимателно да пресява ръкописите. Сандъкът бе натъпкан с документи, всеки с етикет, указващ датата, на която е бил написан. Някои бяха съвсем скоро направени, други бяха пожълтели от времето или пък се съхраняваха в отделни медни цилиндри. Амеротке отхвърляше настрани тези, които не му вършеха работа, поставяйки от дясната си страна всички, които бяха написани през последните пет или шест години. Но дори и при тази организация задачата бе много скучна и трудна. Наложи се Шуфой, който беше оборен от сънливост, да се разбуди. Двамата претърсваха свитъци и регистри, свързани с най-разнообразни храмови дейности: посетители, дарения на храма, погребални стоки, както и местонахождения на гробници. Амеротке скоро си даде сметка, че този важен сандък съдържа най-ценната документация на храма. Други подобни документи може би се съхраняваха в сандъци и ковчежета и касетки в съседните стаи. Макар и сънен, той преглеждаше купчината, която бе отделил настрани, четеше внимателно бележките, гледайки датите, но не откри абсолютно нищо, което да предизвика подозрението му.
— Господарю — Шуфой разтърка очи, — денят преваля. Време е да си вървим. Тук няма нищо.
Амеротке му върна една ядосана реплика в отговор. Чувстваше се тревожен и неспокоен. Не беше отбелязал никакъв напредък с разследването си. Беше блокиран от всички страни, в някакъв кошмар, като изгубен в лабиринт без вход и без изход, докато около него се вихреше злото.
— Господарю съдия! — Амеротке се сепна и погледна към вратата. Там стоеше Мабен. Зад него изникна Асурал, капитанът на храмовата стража към Двореца на двете истини в храма на Маат, а след него и Пренхое, главен писар в същия дворец. Асурал избута Мабен и влезе с маршова стъпка като на парад. Беше облечен в богато украсена кожена пола, походни обуща на краката, с кожен ремък през гърдите. Шлемът му беше под едната мишница, с другата си ръка държеше къс жезъл, който използваше при подреждането на войниците си в тържествен строй.
— Господарю съдия — прогърмя той, застанал мирно, като поглеждаше към Шуфой, който се хилеше в шепата си, — господарю съдия, разрешете да доложа!
— Асурал, Асурал — промърмори Амеротке и се изправи, — за бога, просто ми кажи защо си тук.
Асурал погледна през рамо към Пренхое, който бе роднина на Амеротке. Младият писар беше облечен в надиплена бяла роба, с бродиран пояс около талията, пръстите му бяха изцапани с мастило, и се оглеждаше назад към коридора така, като че ли се бе изтощил от необятните дворове на огромния Храм на Птах.
— И ти, Пренхое, не гледай толкова уплашено — каза Амеротке. — Я и двамата елате тук.
Пренхое бързичко застана до Асурал, а той се поотпусна.
— Господарю съдия, претърсихме основно Дома на златната лоза. Открихме тленни останки на жена. Мисля, че е по-добре да дойдете.
Осма глава
Кенти тенену: либийски вожд
Наратуша, главнокомандващият на либийските племена, потърка потния си гръб в кората на терпентиновото дърво, на което се бе облегнал, и с присвити очи се вгледа в своите спътници. Слънцето все още прежуряше, но той имаше нужда да излезе извън Имението на отдиха, където „очите“ и „ушите“ на фараона не можеха да гледат и да слушат разговора им. Огледа още веднъж втренчено групата, насядала в кръг около него.
— В сила ли е мирният договор? — повтори им той.
— Не съм сигурен — отговори сивобрад либийски вожд, седнал от дясната страна на Наратуша. — Фараонът може да заяви, че поради смъртта на онези трима писари мирният договор е анулиран, тъй като церемонията по подпечатването не е била доведена докрай за нейно удовлетворение.
— Анулиран, анулиран? — изсъска Наратуша, опитвайки се да овладее избухването си.
Той въртеше чаша бира в ръцете си и зяпаше из манастирската морава. Погледът му падна върху отблясъците на водата в напоителния канал, който докарваше речна вода дотук, за да запази този рай свеж и зелен. Овце и диви кози кротко пасяха наоколо. Гълъби от храмовите гълъбарници се рееха ниско и отново се вдигаха на бели ята във въздуха. Зад дърветата се виждаха великолепните каменни зидове на храма, огрени от светлина.