Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Много се забави — каза раздразнено Баир, докато Егвийн се наместваше плахо върху ръбестите камъни. Гласът на старата жена беше тънък и треперлив като тръстика на вятър, но желязна тръстика.
— Моля за извинение — отвърна Егвийн. Толкова. Надяваше се да е прозвучало достатъчно покорно.
Баир изсумтя.
— Ти може да си Айез Седай отвъд Драконовата стена, но тук си само ученичка, а ученичката не може да се размотава. Когато пратя да повикат Авиенда, или я изпратя да донесе нещо, тя тича, дори да съм поискала една карфица. Няма да е никак зле да се постараеш като нея.
Егвийн се изчерви и се постара да придаде още кротост на гласа си.
— Ще се постарая, Баир. — Това беше първият път, в който една от Мъдрите бе направила това сравнение пред други присъстващи. Тя погледна Авиенда крадешком и с изненада забеляза, че приятелката й се е умислила. Понякога й се искаше нейната „почти-сестра“ да не е чак толкова добър пример.
— Момичето или ще се научи, Баир, или няма — намеси се раздразнено Мелайне. — Ако смяташ, че има нужда, по-късно я понаучи на точност. — Не повече от десет или дванадесет години по-възрастна от Авиенда, тя обикновено говореше така, сякаш има трън под полата си. А и да имаше, нямаше да се помръдне. Щеше да очаква скалата под нея да се мръдне, но не и тя. — Пак ти казвам, Моарейн Седай, айилците следват Оня, що иде със Зората, а не Бялата кула.
Очевидно бяха решили Егвийн да чуе всичко, което си говореха.
— Възможно е — каза равнодушно Амис — Айил отново да започне да служи на Айез Седай, но това време все още не е настъпило, Моарейн Седай. — Тя продължи да се търка, гледайки Айез Седай с непоклатимо спокойствие.
Щеше да настъпи, знаеше Егвийн, след като Моарейн бе разбрала, че някои от Мъдрите могат да преливат. Айез Седай щяха да започнат да кръстосват Пустошта, за да издирват момичета, които могат да бъдат научени, и почти със сигурност щяха да се опитат да отведат в Кулата и всяка Мъдра, притежаваща тази способност. Преди време се беше тревожила, че Мъдрите може да бъдат хокани и наставлявани, да им отнемат всичко, което си имаха и на което държаха. Айез Седай никога не оставяха една жена да избяга от Кулата за дълго. Вече не се тревожеше, но самите Мъдри, изглежда, много се притесняваха от това. Амис и Мелайне не отстъпваха на която и да било Айез Седай по упорство, нещо, което ежедневно доказваха с Моарейн. Баир като едното нищо можеше да накара самата Сюан Санче да прескача обръчи, а при това дори не можеше да прелива.
А между другото, Баир не се смяташе за Мъдрата с най-силна воля. Тази чест се падаше на една още по-стара жена, Сорилея, от септата Джарра на Чарийн Айил. Мъдрата от твърдината Шенде можеше да прелива по-малко от повечето новачки, но беше в състояние да направи всяка Мъдра покорна като гай-шайн заради най-малката простъпка. И не само че можеше, ами и го правеше. Не, нямаше никакъв смисъл да се притеснява от това, че Мъдрите могат да бъдат заплашени.
— Разбираемо е, че искаш да опазиш вашите земи — вметна Баир, — но Ранд ал-Тор очевидно не смята да ни поведе за наказание. Никой, който се подчини на Оня, що иде със Зората и на Айил, няма да пострада. — И толкова. Как иначе.
— Загрижена съм не само за опазването на човешки живот и на държавите. — Моарейн изтри с пръст потта от челото си с царствен жест, но гласът й остана плътен като на Мелайне. — Ако го позволите, ще бъде гибелно. Замисъл от толкова години е на път да даде плодове, а сега той може да провали всичко.
— Замисъл на Бялата кула — вметна Амис. — Тези замисли нямат нищо общо с нас. Ние, както и останалите Мъдри, трябва да се погрижим за благото на Айил. Ще се погрижим айилците да сторят това, което е най-добро за Айил.
Егвийн се зачуди какво ли биха казали вождовете на кланове за всичко това. Разбира се, те често се оплакваха, че Мъдрите се месят в работи, които не са техни, тъй че това вероятно нямаше да ги изненада. Вождовете до един изглеждаха волеви и интелигентни мъже, но тя не вярваше, че имат повече шансове срещу съюзените Мъдри, отколкото селският съвет у дома срещу Женския кръг.