Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Марголински не отстъпи. По-скоро камък би се смилил, отколкото този човек.
Хуго изведнъж се огледа, за да се увери, че няма никой друг в стаята, защото искаше да каже нещо. Той привлече Абрахам към себе си и му пошепна:
— Бъдете милостив, Марголински, дайте ми пари и ме спасете.
— Навярно днес изтича срокът на някоя ваша полица, а? — попита евреинът, като хвърляше презрителен поглед на този лекомислен човек.
Хуго наведе глава в знак на потвърждение.
— Една полица, която носи името на баща ми — каза той и се отпусна на стола.
— Но не я е подписал баща ви — каза набързо Марголински, — подписал я е друг и този друг…
— Съм аз — пошепна Хуго.
За момент в стаята настъпи тишина. Лихварят наблюдаваше жертвата си.
— Значи вие сте я фалшифицирани? Значи аз намерих човека, когото търсех. Няма да изгубя нищо от цената на скъпоценните си диаманти.
Той се приближи до Хуго и сложи ръка на рамото му.
— Господин бароне — каза той, като му се поклони ниско. — Вие ще имате желаните 5000 рубли.
Хуго възкликна от радост:
— Вие спасявате живота ми, но аз няма никога да забравя това.
— Казах го и държа на думата си. Но има едно условие…
— Условие ли? — малко смутено попита Хуго. — Да чуя.
— Аз ще ви дам парите — каза лихварят, — но вие ще ми направите малка услуга; ще продадете един предмет, който аз не мога да продам.
Хуго клатеше глава.
— Трябва да продам един накит, който вие не можете да продадете? Тази работа ми се вижда съмнителна. Тук се прикрива кражба и както разбирам, вместо да си помогна, като взема 5000 рубли, аз ще си напакостя.
— Как можете да наречете това кражба? — кресна Марголински. — Нима аз не съм честен човек? Но чуйте. Ще ви обясня защо не искам сам аз да продам този предмет. Полицията ме преследва на всяка стъпка. От християните взема данък 1 рубла, а от мене 10. И ако се научат, че съм продал на някой златар такъв скъпоценен накит, ще ме считат за богат и ще ми сложат такъв данък, че ще бъда разорен.
— Кому трябва да предложа този накит? — попита Хуго.
— Може и да не го продадете в Петербург. Идете в Москва или в Новгород, а аз ще ви заплатя пътните разноски предварително.
— Тогава този предмет трябва да е твърде скъп?
— Ако искате, мога да ви го покажа веднага — каза Марголински и отиде в съседната стая. Като се върна, той носеше в ръцете си един предмет, обвит в кърпа, и го сложи на масата.
— Господин бароне — каза евреинът гордо. — Доверие за доверие. Аз разбрах, господин бароне, че вие сте способен да фалшифицирате записи само заради благоразположението на някоя хубавица, но да излъжете Абрахам Марголински не вярвам.
Кръвта нахлу в главата на младия човек, като чу думите на евреина, но се въздържа, защото знаеше, че ще си напакости.
— Погледнете само, господин бароне — извика Марголински и му показа предмета. — Признайте, че не сте виждали досега такова нещо…
Евреинът очакваше, че Хуго ще се учуди, но стана тъкмо обратното — блясъкът на диадемата го ужаси. Той извика колкото му глас държи и хвана евреина за реверите.
— Тази диадема… — каза пресекливо, а из очите му изскачаха искри… — Признай, евреино, че си я откраднал или от царския палат, или от будоара на най-красивата жена в Петербург Феодора Бояновска.
Евреинът го погледна. Думите заседнаха на гърлото му и напразно се мъчеше да си поеме въздух, за да дойде на себе си. Но изведнъж бледото му лице се оживи и той каза през смях:
— Да съм я откраднал ли? Може и да съм я откраднал! Един открадва накита на суетна жена, друг подписва полици от името на баща си. И единият, и другият са мошеници.
— Аз зная чия е тази диадема — каза Хуго след кратка пауза, а погледът му беше вперен в накита.
— Толкова по-добре — рече иронично скъперникът. — Този накит никога няма да украсяват главата на госпожа Бояновска. Но, господин бароне, сложете ръкава сърцето си и ми кажете: не е ли все едно дали ще целунете главата на госпожа Бояновска, когато тя е украсена с просто цвете, или със скъпоценна диадема, струваща 100000 рубли? Значи вие ще продадете диадемата, а аз ще ви дам не 5 хиляди, а още 5 хиляди рубли за тази продажба.
Хуго потрепера и притисна слепите си очи. Пред него зееше пропастта.
Той трябваше да стане съучастник в кражбата, а диадемата бе на жената, която доскоро любеше най-много на света.
Предложението на Марголински беше чудовищно, но той нямаше куража да го отхвърли. Страхът, че евреинът ще го издаде, не му позволяваше да откаже и когато последният го попита ще продаде ли диадемата, той отговори: Да.
Марголински бързо взе полицата на Хуго и му заплати 5000 рубли. Хуго пое машинално парите. Стори му се, че за тези пари продава душата си на дявола.