Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Можеш да престанеш с тази игра — най-после заговори той. — Не е нужно повече да се преструваш.
Любовният унес на Лиса се стопи, за да отстъпи пред горчивината и шока от ледения му тон.
— Аз… какво? Да се преструвам? За какво?
— Много добре знаеш за какво. Просто спри. Престани с този театър.
Лиса се взря в него. Очите й се разшириха. Изглеждаше много наранена. Нямаше никаква представа как се бях отнесла снощи към него. Въобще не подозираше, че той вярва, че тя го мрази.
— Престани да се самосъжаляваш и ни кажи какво става тук — озъбих му се аз. — Казал ли си им? Да или не?
Той ме изгледа предизвикателно.
— Не, не съм.
— Не ти вярвам.
— Аз пък му вярвам — каза Лиса.
— Зная, че е невъзможно да се повярва на откачалка като мен, не може да се очаква да си държа устата затворена… още повече че ти също не можеш… само че аз си имам по-добри занимания от това да разпространявам тъпи слухове. Искаш да изкараш някого виновен? Потърси вината в онзи там, в твоето златно момче.
Проследих погледа му до ъгъла, където Джеси се смееше за нещо с онзи идиот Ралф.
— Джеси не знае нищо — защити го Лиса.
Очите на Кристиан се приковаха в мен.
— Обаче знае. Нали така, Роуз? Знае.
Стомахът ми се сви. Да. Джеси знаеше. Беше се досетил през онази нощ в празния салон.
— Не мислех, че… не мислех, че ще каже на някого. Прекалено много го е страх от Дмитрий.
— Ти си му казала? — възкликна Лиса.
— Не. Той сам се досети. — Започна да ми прилошава.
— Очевидно е направил още нещо, след като се е досетил — промърмори Кристиан.
Обърнах се към него.
— Какво означава това?
— О, нима не знаеш?
— Кълна се в Бога, Кристиан. След часовете ще ти прекърша врата.
— Господи, ти май наистина си неуравновесена. — Изрече го с почти безгрижна интонация, ала следващите му думи прозвучаха доста по-сериозно. Все още не бе изтрил от физиономията си противната подигравателна усмивка, очите му все още блестяха от гняв, но когато заговори, долових леко безпокойство в гласа му: — Той навярно е поукрасил написаното в твоята бележка. Добавил е някои малки подробности.
— О, схванах. Похвалил се е, че сме се чукали. — Не бе нужно да търся по-завоалирани думи. Кристиан кимна. Така значи. Джеси се опитва да си позакърпи репутацията, при това за моя сметка. Добре. Мога да се оправя с това. Не че репутацията ми беше като на светица. Всички тук отдавна бяха убедени, че през цялото време се чукам с когото ми падне.
— А освен това, ъъ, Ралф също. Че вие двамата…
Ралф ли? Никакво количество алкохол или каквато и да е незаконна субстанция не биха ме накарали да го докосна.
— Аз… какво? Чукала съм се и с Ралф?
Кристиан кимна.
— Този задник! Ще го…
— Има и още.
— Какво? Да не би да съм спала с целия отбор по баскетбол?
— Той каза… те двамата казаха… че си им позволила… е, че си им дала да пият от кръвта ти.
Това вече дори и мен успя да сащиса. Да пиеш кръв по време на секс. Най-мръсното от всичките мръсотии. Гнусотия. Много повече от това да бъдеш лесна жена или просто развратница. Милион пъти по-лошо, отколкото Лиса да се захранва от мен, за да оцелее. Ето че попаднах в категорията на кървавите курви.
— Това е лудост! — изкрещя Лиса. — Роуз никога не е… Роуз?
Но аз вече не чувах никого. Причерня ми. Профучах през класната стая до ъгъла, където стояха Джеси и Ралф. И двамата вдигнаха погледи към мен с наполовина ухилени лица и наполовина… нервни, ако трябваше да гадая. Едва ли бяха много изненадани, след като лъжеха най-безсрамно.
Целият клас замря. Очевидно очакваха някакво невероятно шоу. Моята репутация на адски неуравновесена в действие.
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? — попитах ги с нисък застрашителен тон.
Нервният поглед на Джеси се превърна в ужасен. Макар да бе по-висок от мен, и двамата знаехме кой щеше да спечели, ако прибягна до използване на физическа сила. Ралф обаче ме удостои с поредната си нахална усмивка.
— Не правим нищо, което ти не би искала от нас. — Усмивката му стана жестока. — И дори за миг не си помисляй да ни посегнеш. Само започни да се биеш, и Кирова ще те изрита навън да си живееш сред другите кървави курви.
Останалите ни съученици затаиха дъх в очакване да видят какво ще стане между нас. Не проумявах как може господин Наги да се преструва, че не забелязва драмата, разиграваща се в часа му.
Искаше ми се да ги смеля от бой, да ги ударя толкова силно, че разправията на Джеси с Дмитрий в онзи салон да му се стори като потупване по рамото. Искаше ми се също веднъж завинаги да изтрия гадната усмивка от мутрата на Ралф.