Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Но това не беше нахалство.
Защото съмненията бяха породени от думите на собствения му баща. Ако той не беше Доминик Сейнт Джордж, ако Филип не бе негов баща, то тогава Ръдърфорд не му беше дядо. Тогава Уейвърли Хол не му принадлежеше по рождение. Тогава Дом не беше маркиз Уейвърли, граф Кемптън и Хайглоу, барон Фелдстоун и виконт Лион. Не беше наследник на Филип. Нито на Ръдърфорд.
Ако не беше Доминик Сейнт Джордж, то тогава целият му живот бе една измама. Една грандиозна измама.
13
— Добро утро, мамо.
Поздравът сепна Една Колинс — закръглена, приятна блондинка малко над петдесетте, която седеше край овалната маса в трапезарията заедно със сина си. Чинията й бе препълнена с бекон, яйца и препечени филийки.
— Рано си станала, Фелисити.
Фелисити се усмихна и целуна майка си по бузата. Беше облечена в светлолилав сатенен халат с тъмнолилави кантове, а на краката си носеше чехли в същия цвят.
— Да, така е — съгласи се весело тя, сетне се усмихна на Патрик. — Добро утро, скъпи.
Той я погледна.
— Нека отгатна — искаш да дойдеш с мен в Уейвърли.
Фелисити се засмя, пресегна се, взе от подноса една препечена кифла със стафиди и започна да ги чопли с пръсти.
— Обещавам, че няма да те забавя. Камериерката вече приготвя роклята ми.
Патрик сви рамене.
— Тръгвам оттук в девет и половина. Ако дотогава си готова, нямам нищо против да те взема със себе си.
— Чудесно — каза тя и седна на стола до него.
— Какво си намислила, Фелисити? — попита мрачно Една. Грамадният й бюст се разлюля гневно. — Какви ги вършиш?
Фелисити лапна една стафида и я задъвка с наслада.
— Мамо, вече съм голяма жена. Богата и независима жена. — Тя сви невинно рамене. — Ако Дом има нужда някой да го утеши, не виждам защо този някой да не бъда аз.
Една се изправи на крака.
— Значи си намислила да топлиш леглото му? За това ли съм те възпитавала — за да станеш долна пачавра като братовчедка си?
Фелисити изобщо не беше смутена.
— Стига, мамо. Не съм вече невинна девойка. И нито ти, нито който и да било друг може да ми казва какво да правя и как да се държа. — Тя се усмихна на брат си, който мълчеше безучастно.
— На новия ти съпруг ще му се наложи да нашиба с камшик хубавото ти задниче — сърдито заяви Една. — Съмнявам се, че той би търпял поведението ти!
Фелисити стана от масата и се прозина.
— Няма да има нов съпруг. Защо да се омъжвам повторно? Аз съм богата, млада и красива. Мога да правя каквото си поискам. Да не съм луда, че да се омъжвам отново и да позволя на някой дръвник да ме командва? — Тя тръгна към коридора, но на прага се извърна. — Не се гневи, мамо. — На устните й трепна пленителна усмивка. — Ще бъда много дискретна. Освен това имам да си връщам на Ан, не помниш ли?
С тези думи Фелисити излезе от стаята. Една не каза нищо.
Патрик взе отново вилицата си и продължи да се храни.
Ан вече привършваше със закуската, когато в трапезарията влезе Дом. Беше едва осем сутринта.
— Колко си ранобудна — отбеляза той, като отиде до нея. — Добро утро, Ан. — Гласът му бе топъл.
— Така е. Имам твърде много работа. — Тя се изправи, без дори да го погледне. — Къде е Блейк?
— Какво значение има? Навярно още е в леглото. — Дом протегна ръка и я сграбчи за лакътя. — Къде хукна?
— Чарлз Додс обеща да бъде тук в осем и четвърт. Една от кобилите ще ражда.
— Облечена си за езда — забеляза той.
— В десет имам среща с Патрик.
Усмивката му се стопи. Очите му засвяткаха гневно.
— По дяволите!
— Снощи по време на вечеря се уговорихме да пояздим заедно — спокойно каза Ан, без да обръща внимание на тона му.
— Сигурен съм, че е така. Е, можеш да отмениш уговорката.
Тя го изгледа втренчено.
— Защо се държиш като идиот?
— Защото не ми харесва собствената ми съпруга да бъде обект на долни клюки и гадни сплетни — троснато отговори Дом.
Ан трепна. Не, той навярно преувеличаваше. Не бе възможно някой да си мисли нещо за нея и братовчед й!
— Може би трябваше да проявиш подобна загриженост преди четири години, когато наистина бях обект на всевъзможни клюки — свързани с теб.
— Ти си умна жена, Ан, и аз наистина трябваше да прозра това още преди четири години — рязко каза Дом. — Но преди четири години изобщо не ми пукаше. И не ревнувах!