Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Слънцето още не бе огряло целия Конус и хладният въздух раздразни драскотините по лицето му, но подейства добре на главоболието му. Докато се притискаше към шията на Мнемент, усети как писмото на Ф’нор изшумоля под туниката му. Е, ще научи какви ги е надробила пак Килара по-късно.

Той погледна надолу с присвити очи, тъй като главозамайващата скорост влияеше зле и на без това разфокусирания му поглед. Да, Н’тон и групата от хора и Дракони се бяха заели с отварянето на запечатания вход. Сега, когато тези запуснати коридори се осветят и проветрят, изследването щеше да върви по-лесно. Трябваше да отдалечи Рамот, за да не се оплаква, че хората са се доближили твърде много до люпилото й.

— Тя знае — информира Мнемент Ездача си.

— И?

— Любопитна е.

Вече кръжаха над Звездните Скали, а стражевия ездач долу им отдаде чест. Ф’лар намръщено погледна към една от скалите. Значи, ако се монтират подходящи лещи на Наблюдателната Скала, ще може да се наблюдава Червената Звезда? Не, защото по това време на годината тя не се вижда от този ъгъл. Е…

Ф’лар погледна надолу към огромния скален конус на върха на планината и виещия се път, който започваше от някаква странна местност в дясната й част и после се спускаше към езерото в основата на Уейра. То блестеше като гигантско Драконово око. Ф’лар се притесняваше, че се заплесва с други неща при тези необичайни валежи. Беше организирал патрули и бе изпратил дипломатичния Н’тон (отново съжали за отсъствието на Ф’нор) да обяви наложените мерки на Холдовете, които бяха под закрилата на Бендън.