Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Руни не намери думи за смислен отговор. Около тях започнаха да се събират още курсанти.
— Те не са ви казали, че средният брой на разкритите ви агенти е двеста годишно, нали? — продължи Холис.
— Не… те… не съм чел за нито едно…
— Дори западните вестници не знаят всичко, глупако — рязко го сряза Холис. — Разкарай се от очите ми.
— Съжалявам…
— Ти знаеш, Руни — каза Лиза. — Ти знаеш колко чудовищна е тази система. Вие всички знаете и за вас няма извинение. Достойни сте само за презрение. Разкарайте се!
Руни, изглежда, нямаше намерение да помръдне, нито пък постоянно нарастващата тълпа от мъже и жени.
— Съжалявам. Наистина. Не мога… не мога да разбера защо полковник Буров…
— Защо не организирате някакъв протест и не се обърнете към полковник Буров.
— Ние не можем…
— Не, не можете, защото сте толкова американци, колкото и Чингис хан или полковник Буров. Нямате представа какво означава да си свободен човек, с всички произтичащи от това права и задължения.
— Имам представа. Научих го тук.
— Това не се учи — пристъпи по-близо до него Лиза. Тя го бутна с пръст в гърдите. — Трябва да живееш с това всеки ден. Хайде, Руни, хайде, упражни правото си на свобода на словото, което се гарантира и от двете конституции. Упражни правото си да поискаш поправянето на допуснатата несправедливост. Това ще бъде добър урок за теб. — Тя се огледа. — За всички вас.
Никой не проговори и Холис почти физически усети, че някои от около стотината курсанти в залата задълбочено размишляваха, докато част от тях бяха изобразили на лицата си онова отсъстващо изражение, което хората имат, когато, чувайки призив да хванат оръжието, се правят, че говорещият не се обръща към тях. Близо половината от курсантите обаче изглеждаха готови да предприемат нещо.
— Разбирате ли, че тук имате право на живот, на свобода и на стремеж към щастие не повече от затворниците. Задавали ли сте си понякога въпроса какво става с курсантите, които отпадат от това училище? — попита Холис.
— Опитвате се да ни измамите по типичен за Запада образец — извика Джон Флеминг, един от младежите, които бяха срещнали на баскетболното игрище. — Няма да слушаме западното ви измамничество.
— Ако ще спориш с тях, направи го като американец, а не като тъп руснак — извика му Марти, пансионерът на семейство Ландис.
Чуха се и одобрителни възгласи, и освирквания. Сузи Трент излезе от тълпата и тръгна срещу Лиза.
— Какво става с курсантите, които пропадат?
Преди Лиза да успее да отговори, Джеф Руни й извика.
— Млъкни! Неприятности ли искаш да си навлечеш?
— Искам да знам.
Другият пансионер на семейство Ландис, Сони, излезе от тълпата, заобикаляща Холис и Лиза, и се обърна към курсантите.
— Аз ще говоря като американец. Тези двамата престъпват правата ни за свобода на събиранията и свобода на словото. Те ни подтикват към метеж и представляват реална и действена заплаха за нашето спокойствие. Предлагам да ги подложим на граждански арест и да ги заведем в щаба.
Холис бе впечатлен от познанията на Сони в областта на правото и умението му да изопачава законите.
— Вашият началник Пьотр Буров — каза Холис — възнамерява да екзекутира незаконно…
— В това няма нищо незаконно! — извика Сони. — Тук има надлежно създадени закони, Холис, и Додсън наруши един от тях. Знаел е, че това престъпление се наказва със смърт.
— А какво ще кажете за десетимата случайно избрани, които ще бъдат екзекутирани с него? — изправи се Холис лице в лице срещу Сони. — Това се нарича репресия и тя е незаконна във всяко цивилизовано общество.
— Искате да кажете, че ние не сме цивилизовани? — Сони приближи лицето си към Холис.
Лиза бутна Сони в гърдите.
— А вие как наричате екзекуцията на военнопленник, който изпълнява задълженията си и упражнява правата си за бягство според Женевската конвенция?
Сони погледна към Лиза, без да изпуска Холис с ъгълчето на очите си. В стаята настъпи пълна тишина и някой тихо каза:
— Тя е права. Екзекуцията е незаконна според международните закони.
Няколко души измърмориха нещо в знак на одобрение.
— Повечето от нас са от военновъздушните сили на Червената армия — изкашля се Ерик Ларсън. — Знаем че не бива да се екзекутира наш колега, офицер. Може би бихме могли да напишем петиция до Буров…