Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Не е лоша за съветско производство.
— Те правят и много хубаво оръжие — отбеляза Милс.
Бренън изключи визьора и остави пушката в краката си.
— В чантата има две карти, направени от въздушно наблюдение — каза Алеви на Бренън.
Бренън намери картите и му ги подаде. Алеви даде едната на О’Шей, който я разстла в скута си. После Алеви му връчи химикалка с червено фенерче и той разгледа картата.
Бренън продължаваше да рови из чантата.
— Фосфорни гранати, амуниции, малко от това, малко от онова… Инвентарът ни е пълен. — Той се обърна към Алеви. — Не ми влиза в работата да знам, но откъде взехте униформите и оръжието? И как успяхте да ги скриете от камериерката в хотела?
— Малкият антикварен магазин на Арбат има щанд за дрехи в подземието — отговори Алеви. — Оръжието пристигна по дипломатическия куриер. А що се отнася до любопитните камериерки, тази чанта и куфарът бяха доставени направо във фоайето на хотела отвън точно преди да се качим на автобуса.
— Бих искал да ви кажа нещо, господин Алеви — каза Бренън. — Имам голямо доверие във вас и дори за минута не съм си помислял, че акцията ни е самоубийствена. Харесвам и полковник Холис. Той е честен играч. Харесвам и момичето му. Затова съм тук, а не в Лондон.
В следващите няколко минути никой нищо не каза.
— Не бих искал да се притеснявате заради летенето — обади се О’Шей. — Мислете за това, което ви предстои да направите. Аз ще се погрижа за вертолета. Принципите на летене си остават едни и същи дори и тук въпреки обратната посока на въртене на роторите — добави той. Опита се да се засмее, но не се получи.
— Проклетата униформа ми убива на чатала — каза Бърт Милс.
— Така е, защото на шивачите на КГБ не им се налага да оставят място за топки.
— Бил, оставих отзад една синя торбичка от „Берьозка“ — каза Алеви на Бренън. — Купих малко дъвки „Базука“ и други неща. Раздай ги на всички.
— „Базука“? Благодаря. — Бренън намери дъвките и предаде пликчето на Милс, който си взе един шоколадов десерт. Той го подаде на О’Шей, който отказа.
Алеви захапа бисквита. Бренън направи голям балон, който се пукна.
— Ей, та днес е Вси светии. Честит празник! — каза Бренън.
Никой не отговори.
— Виждал съм злокобни костюми за празника на Вси светии, но тези дрехи са най-зловещите шибани парцали, които съм срещал — добави Бренън.
— Там, където отиваме — насили се да се засмее Милс, — ще видиш повече от петстотин от тези злокобни костюми.
— Благодаря — отвърна Бренън.
Времето минаваше в мълчание, нарушавано само от пукота на изстиващия двигател и звуците от дъвченето на дъвката.
— Отпуснете се — каза Алеви на всички.
38.
В увеселителната зала се бяха събрали близо хиляда души, но това бяха най-тихите хиляда души, сред които Холис бе попадал някога.
Сградата бе заобиколена от въоръжения отряд за охрана на КГБ и на всички бе забранено да напускат „тържеството“ преди полунощ. Голямата зала беше полутъмна, осветена само от черни свещи и ухилените лица на тиквени фенери. Барът и останалите странични стаи бяха пълни с мъже и жени, които разговаряха тихо със сърдити гласове. От време на време някой проплакваше. Независимо от огромното количество храна и напитки Холис забеляза, че никой не беше пиян, а храната бе останала почти недокосната, дори курсантите явно се чувстваха притеснени, помисли Холис. Маските бяха свалени и в буквалния, и в преносния смисъл — никой не носеше маска за празненството и никой не играеше ролята си.
По средата на залата стоеше драпиран в черно ковчег, пълен с бира, един от декорите на празненството, който беше придобил друго значение. Около ковчега нямаше никой.
Буров не се появи и Холис си го представи как седи във вилата с жена си пред порцелановата камина, чете Пушкин или гледа американски филм по видеото. Холис знаеше, че няма да бъде сред десетината, избрани за екзекуцията наслуки, и се чувстваше някак виновен, защото беше един от двамата американци в залата, които не бяха изправени непосредствено пред лицето на смъртта. Знаеше, че Лиза изпитва същото. Когато каза на Луи Пул за плана на Буров да екзекутира Додсън и още десет души, те се поколебаха дали да съобщят за това на хората. Но накрая Пул, Лиза и той бяха стигнали единодушно до решението, че всички имат право да знаят.
По време на така нареченото празненство имаше някои инциденти: Джейн Ландис се изплю в лицето на един от курсантите, а една от отвлечените американки, Саманта Уелс, разби стереоуредбата, която свиреше погребална музика, за да ги въведе в атмосферата на празненството. Двама американски пилоти, Тед Бруър и още един, излязоха навън и се опитаха да пробият кордона от войници на КГБ, но ги принудиха насила да се върнат вътре в залата. Капитан Шуилър, с когото Холис се бе срещнал на пътеката заедно с Пул и подполковник Мийд, удари един от курсантите, но сбиването бе бързо прекратено. За чест на курсантите, помисли си Холис, те приемаха сдържано словесните обиди и изглеждаха по-скоро смутени. Холис реши, че сигурно след тази луда нощ школата ще бъде затворена за цели седмици, ако не и месеци.