Школа за магии (Книга втора)

— Аз го получих — усмихна се тя. — Теб.

Той й се усмихна в отговор.

— А имаме и убиеца на Грегъри Фишър — добави тя. — Да, зная, че Буров не е единственият убиец. Системата е тази, която убива. Но така ще има поне малко справедливост.

Холис си сръбна от кафето. Лиза се прозя. Слънцето се промъкваше между закрилите небето облаци и лъчите му проникваха през люковете и се задържаха за малко на масата.

Вратата се отвори и един моряк влезе и каза:

— Капитанът иска да знаете, че задминахме Кронщад. Сега вече без съмнение сме в независими международни води.

— Благодаря.

— Още една крачка към дома — погледна Лиза към Холис.

— Ще се приберем — Холис се изправи и отиде пред люка на десния борд. Известно време той се взира в морето, а когато се обърна, откри, че Лиза е застанала зад него. Те се вгледаха един в друг, след това тя импулсивно го прегърна.

Стюардът отвори вратата на каютата, промърмори нещо и излезе.

— Господи, Сам — каза тя, като зарови лице на гърдите му, — толкова съм уморена… Може ли да се любим тази сутрин? Родителите ми са погребали дъщеря си… Те ще се побъркат от радост, като ме видят… Ела с мен вкъщи… Искам да те запозная със странното си семейство… Сам, може ли да си поплача за Сет? Нали може?

— Разбира се. Ти цялата трепериш. Нека те заведа до стаята ти.

— Не, прегърни ме — каза тихо тя. — Не можем ли да се престорим, че след като обядвахме на Арбат, сме излетели за Ню Йорк и междувременно просто нищо не се е случило?

— Не, не можем. Но можем да направим така, че всичко това да има някакъв смисъл. Да се опитаме да разберем цялата тази бъркотия в отношенията между нас и тях. Може би ще се опитам да ти разкажа за съветските военновъздушни сили, а ти ще ми обясниш творчеството на Гогол. Така и двамата ще научим по нещо, от което никой друг не се интересува.