Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Трябваше да вземем едно одеяло за него.
Алеви се изуми на състраданието, което Бренън прояви към човека, когото бе готов да изхвърли от вертолета от хиляда метра височина.
— Няма да замръзне. Ще доживее, докато някой го намери утре сутринта — каза Алеви. След това взе от джоба си още една кърпа, напоена с хлороформ, и я подаде на Бренън.
— Приспи го пак.
Бренън изчезна в тъмнината и след няколко минути се върна. Пилотът престана да стене.
Следващият час премина без произшествия. Капитан О’Шей бе на поста и наблюдаваше тясната стръмна пътека, която се виеше надолу по склона на кариерата. Внезапно той свали пушката и скочи на горното стъпало до вратата.
— Нещо идва по пътя.
Бренън изскочи от вертолета и грабна пушката от О’Шей. Коленичи, насочи я към пътя и нагласи фокуса на визьора към склона на стотина метра от тях. О’Шей се покатери обратно на пилотското място и се приготви за излитане.
Бренън проследи движението, прицели се и стреля. Заглушителят на пушката изпука, а дулото, снабдено с устройство за намаляване яркостта на огъня, просветна за миг. Бренън се изправи и се върна при отворената врата на вертолета.
— Голям елен. Не го уцелих. Много хубава пушка — добави той.
— Хайде да тръгваме — предложи Алеви в един часа и трийсет минути.
Бърт Милс, който бе застанал на пост, скочи обратно във вертолета и предаде пушката на Бренън. О’Шей запали двата реактивни двигателя и ги остави да загреят няколко минути, наблюдавайки приборите на таблото.
— Спомняш ли си как се пилотира това нещо? — попита Алеви, седнал в креслото на втория пилот.
— Да — насили се да се усмихне О’Шей. — Но не знам как да излетя.
Той постави лоста за управление на въртенето на перките в неутрално положение и натисна лоста за общата тяга до крайно долно положение. После включи регулатора на общата тяга и същевременно натисна лоста напред. Вертолетът започна да олеква и да отлепя колелата си от земята, а завихрянето на въздуха накара носа на машината да се наклони наляво. Той натисна по-силно десния крачен педал, за да изправи носа. Вертолетът се издигна вертикално нагоре, обгърнат от облак прах и ситни камъчета. О’Шей го остави да се издигне, като наблюдаваше индикатора на въртеливото движение и броя на оборотите и се опитваше да задържи вертолета изправен по време на изкачването. Машината се издигна над мината.
Под тях проблесна ярката светлина от експлозията на фосфорните гранати, които изгориха камарата от дрехи и багаж. О’Шей натисна лоста за въртеливото движение напред и вертолетът започна диагонално изкачване в посока север. Когато набраха 800 метра височина, О’Шей изви носа на запад и нагласи лостовете за управление за поддържане на праволинеен полет напред.
— Ти лиши летенето с вертолет от силни емоции — отбеляза Алеви.
— Успях да опитомя това нещо — каза О’Шей и се облегна в креслото.
— Радвам се да го чуя.
— Бил и Бърт, внимавайте за други летателни апарати — каза О’Шей. — Могат да ни видят и без светлини. Сет, намери ми магистралата Москва — Минск или река Москва.
Алеви погледна през предното стъкло. Нощта бе все така ясна и звездната светлина леко осветяваше земята, въпреки че луната бе почти залязла. Алеви огледа терена под тях и накрая откри река Москва, която криволичеше през тъмните полета и гори подобно на потъмняла метална лента.
— Мини вляво на реката — каза той на О’Шей.
О’Шей зави на югозапад.
Алеви се вгледа в земята отдолу и след няколко минути се обади:
— Ето там. Магистралата. Виждаш ли я?
— Да — каза О’Шей, навеждайки се напред. Той обърна вертолета в желаната посока и полетяха над магистралата.
— В един часа, на нашата височина — извика Милс.
Към тях приближаваха премигващите светлини на някакъв летателен апарат. Скоростта на движение на двете машини беше твърде висока и внезапно светлините се оказаха много близо до тях по курс, който предполагаше сблъскване. О’Шей изви Ми-28 надясно и другата машина, огромен товарен вертолет Ми-8, профуча от лявата им страна.
— Господи! — възкликна О’Шей. Той пое дълбоко дъх и каза на Алеви: — Ако ни е засякъл така, както сме без светлини, ще съобщи за нас. Според мен ще предизвикаме по-малко подозрение, ако летим със запалени навигационни светлини. Ако ни търсят, Сет — добави той, — те така или иначе използват радар с въздушно базиране.
— Надявам се, че търсят този вертолет в горите около Шереметиево — отговори Алеви. — Ще летим без светлини.