Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Те продължиха на запад, като държаха курс между Москва река и магистралата, която се простираше горе-долу паралелно на реката. Алеви погледна към индикатора за скоростта, който показваше 120 км в час.
— Скоро трябва да видим светлините на Можайск.
— Не виждам никакви светлини. Там долу няма жива душа — обади се Бренън.
— Ето там. Това Можайск ли е? — Милс се наведе напред и посочи наляво.
Алеви погледна светлините на около пет километра пред тях. В този час те бяха малко, но можеше да се види ивица светлинки, пресичащи Москва река. Това навярно беше Можайският мост.
— Тук наоколо няма много други селища, така че би трябвало да е градът. Карайте към него, капитане.
— Добре — О’Шей коригира курса и насочи носа на Ми-28 право към Можайск.
След няколко минути видяха осветения център на малкия град, където се пресичаха двете главни улици: улицата, която се простираше от север на изток, водеше към моста, а напречната й беше старият път Минск — Москва.
— Слез на петстотин метра и следвай реката — каза Алеви.
О’Шей се спусна към река Москва и мина над моста. От тази височина реката изглеждаше по-ярка и отразяваше студената светлина на звездите и последните останки от лунното сияние.
— Обичах да летя над реките — обади се О’Шей. — Веднъж изкачих Хъдсън с Пайпър Широки. Минах по дължината на цяло Колорадо с Чесна… Сега летя над Москва… в отвлечен Ми-28… Дървена глава.
Настана минутно мълчание.
— Намали скоростта — каза Алеви.
О’Шей намали скоростта до деветдесет километра в час. Алеви погледна часовника си, след това картата и каза:
— Господа, скоро ще кацаме.
Никой не отговори. Всички са професионалисти, помисли Алеви, и всеки от тях е предизвиквал съдбата до предела на възможното в съответната професия. Те бяха, всеки по свой начин, хладнокръвни, сдържани и делови. Бяха пресметнали рисковете и установили, че са малко по-благоприятни, отколкото при руска рулетка с пистолет с пет гнезда. Всички бяха ужасно изплашени, но и ужасно възбудени. Алеви имаше чувството, че усеща насъбраната около него енергия, нетърпението да разберат дали планираната от тях игра ще може да се реализира на земята. Алеви огледа южния бряг на река Москва.
— Някъде там в боровата гора е. По-ниско и по-бавно, Ед — каза той на О’Шей. — Завий над гората.
— Добре — О’Шей се отклони от реката и намали скоростта, като слезе на двеста метра височина. Алеви хвърли поглед назад към Бренън и Милс, които седяха в тъмната кабина и оглеждаха терена през страничните прозорци. Не ги беше питал за мотивите им да участват в тази операция, нито пък ги бе агитирал да дойдат с него. Просто им бе начертал плана за действие и ги бе попитал смятат ли, че може да успее, и искат ли да се присъединят към него. Бяха отговорили положително и на двата въпроса. Това беше всичко.
Алеви погледна през предния прозорец към ширналите се под тях тъмни борови гори. Когато гората свърши, видя широкото хълмисто поле, изпъстрено, както знаеше, с каменни паметници. Бородинското поле.
— Подминахме го. Обърни — каза той на О’Шей.
О’Шей остави вертолета да увисне във въздуха, завъртя го на 180 градуса и го превключи на движение напред. Отново минаха над края на гората и без Алеви да казва нищо, О’Шей намали още скоростта и слезе на двеста метра.
— Там — Милс пръв го видя. — Десет часа, един възел.
Всички погледнаха наляво и видяха разчистена ивица земя, която разсичаше гъстата тъмна гора. Алеви мярна за секунда очертанията на наблюдателна кула и забеляза, че границите на лагера не бяха осветени с прожектори. Сега бе епохата на подвижните електронни сензори, детектори на звука, радарите и устройствата за нощно виждане. Стените на затворите използваха всички постижения на съвременните технологии, особено в Съветския съюз.
— Да определим посоката на вятъра — каза Алеви на Бренън.
— Добре.
Бренън бръкна в кожената чанта и намери димния индикатор. Той отвори част от плексигласовото странично стъкло, изтегли щифта на индикатора и го хвърли през прозореца.
О’Шей остави вертолета да увисне на височина двеста метра и се загледа в белия пушек, който се носеше на талази сред дърветата под тях.
— Вятърът е от север, около пет възела — каза О’Шей. — Близо осем километра в час. Възможно е наблюдателните кули вече да чуват шума на перките — добави той. — Ако ще се приземяваме в лагера, трябва да запалим светлините.
— Правилно — отговори Алеви. Той превъртя ключа за навигационните и премигващите сигнални светлини. — Знаеш какво трябва да правиш — каза той на О’Шей.
— Да — О’Шей отново превключи от висене на преден ход, като поддържаше високи обороти на двигателя и голям ъгъл на перките, за да получи максимална подемна сила при ниска скорост, без това да доведе до губене на контрол върху машината. Тя зави надясно и се приближи към северната граница на лагера, като се движеше паралелно на оградата от запад на изток. Сега всички виждаха наблюдателните кули, разположени на около двеста метра една от друга по периметъра на разчистената зона.