Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Капитане, нека се спуснем по-ниско и да се опитаме да намерим мястото, където да кацнем за малко.
О’Шей започна да слиза от височина хиляда и двеста метра. Когато наближиха земята, Алеви, Бренън и Милс огледаха терена.
— Това е гора — каза Бренън. — А там — открито поле. Твърде открито. Тук има нещо — но какво е това?
Всички погледнаха през десния борд към ярко осветената зона на около петстотин метра от тях.
— Приближи се, капитане — каза Алеви.
О’Шей плъзна вертолета надясно и го спусна по-ниско.
— Прилича на мина. Каменоломна или кариера — каза той.
— Това ще ни свърши работа — каза Алеви.
О’Шей зави към широката плитка мина, която, както се оказа, обхващаше близо акър изкопни работи в откритите поля на северозапад от Москва.
— Добре — каза О’Шей, — а сега да видим дали този вертолет умее да се приземява.
О’Шей погледна надолу, за да види дали има някакъв пушек или нещо друго, което би могло да му подскаже посоката на вятъра, но нищо не видя. Предположи, че е северозападна — обичайна за това време на годината, и обърна така, че да кацне по посоката, която се надяваше да е срещу вятъра.
Поддържаше постоянна скорост на въртене на перките, за да няма изменение в центробежните сили, които можеха да накарат вертолета да се завърти около вертикалната си ос. Педалите, които бяха обърнати, защото и посоката на въртене беше обърната, бяха основният му проблем; това, което се предполагаше да му е втора природа, се превръщаше в мъчително усилие — също като да караш английска кола от лявата страна на улицата.
— Много добре се справяш — каза Алеви.
— На мен ли говориш? — Инстинктът подсказваше на О’Шей, че трябва да се плъзне под голям ъгъл като с обикновен самолет, но пък съзнаваше, че до последните секунди преди кацането му е необходима височина, когато щеше да направи нещо, за да спре двигателя, с което да предизвика кацане със свободно въртене на перките — свободно падане, което можеше да завърши успешно само ако имаше време да изключи предавките и да регулира силата на въртене на перките, с което да осигури достатъчно издигащ се нагоре въздушен поток, който да завърти отново роторите и да предизвика леко издигане, за да омекоти удара в земята.
Приближаваше се под ъгъл от 45 градуса, а висотомерът показваше, че летят на 500 метра височина. С подаване на гориво и с педалите за управление започна да намалява скоростта на летене. Когато стабилизира притока на горивото, той натисна десния лост за управление, за да запази посоката, и увеличи силата на въртене, за да не се променят оборотите на роторите. Същевременно съгласува предавката с другите уреди за управление, за да запази нужната му скорост на придвижване. Искаше му се да има още една ръка.
Вертолетът премина на сто метра височина над ръба на кариерата и О’Шей осъзна, че изкопът е по-дълбок, отколкото предполагаше. Отсрещната стена на кладенеца бе на около стотина метра от тях, а те все още бяха на сто метра над дъното на мината, и то с ъгъл на приближение, при който вертолетът щеше да се разбие в отсрещната стена. Почувства как ръцете му се изпотяват.
О’Шей незабавно намали общата тяга, като същевременно засили обратното напрежение върху цикличното движение на роторите, сякаш дърпаше спирачките на кон. Носът на вертолета се вирна нагоре и той започна да забавя скоростта си. О’Шей овладя желанието си да спре подаването на газ, което изглеждаше най-естественото нещо на света: така щеше да се намали силата на изхвърляния въздух, но рязко щеше да падне скоростта.
— По дяволите — тъп вертолет!
Вертолетът продължаваше да забавя скорост, но О’Шей знаеше, че в това положение — с наведена надолу опашка — задният лонжерон може да се удари в земята преди колелата.
Вятърът, предизвикан от перките, вдигаше огромни облаци прах и камъчета и допълнително затрудняваше видимостта. О’Шей трябваше да следи индикатора за хоризонта, за да установи дали се намира в хоризонтално положение спрямо земята. Въздушните потоци тресяха вертолета и му пречеха да държи машината в стабилно положение. Той не виждаше нито земята, нито стената на мината пред себе си и можеше само да се надява, че ще докосне земята с колелата, преди да забие нос в стената.
— Не виждам… някой вижда ли нещо?
— Успокой се. Справяш се чудесно — отговори Алеви.
Но О’Шей знаеше, че носът му е твърде вирнат нагоре, а опашката увиснала надолу, че машината сега бе силно наклонена наляво и се движеше напред по-бързо, отколкото се спускаше надолу. Осъзна, че е загубил контрол над управлението. Взе решение и спря подаването на гориво, като се надяваше гравитацията да свърши онова, което той вече не можеше.