Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Дръжте се!
Носът се наклони надолу и в последните няколко фута вертолетът падаше вертикално, но не в напълно изправено положение, защото левите колела на колесника първи се удариха в земята.
— По дяволите!
О’Шей изключи двигателя и цялата машина се разлюля странично, като перките й едва не докоснаха земята.
Най-после вертолетът стъпи на земята, а перките бавно спряха да се въртят. Всички седяха мълчаливо, докато прахта се слягаше. Алеви огледа кариерата. Наистина беше някаква открита каменоломна. Вдясно от тях имаше няколко дървени бараки и машини за изхвърляне на земя, но нямаше следи от работници или пазачи.
— Напредна ли в учебния процес, Ед? — попита Алеви О’Шей.
О’Шей си пое дълбоко дъх и кимна. Избърса потните си ръце в панталона.
— Сега вече схванах как работи това нещо.
Бренън отвори плъзгащата се врата и с Милс изнесоха упоения пилот на Аерофлот от вертолета. Изтеглиха го по земята по-далеч от машината, свалиха униформата му и го оставиха да лежи по бельо с вързани ръце и крака.
Алеви и О’Шей свалиха багажа и го струпаха на известно разстояние от вертолета. Алеви отвори с ключа си един от куфарите и извади оттам три униформи на войници от отрядите за охрана на КГБ заедно с черни ботуши, шапки, четири съветски часовника, пистолети и три шинела на КГБ. Алеви, Милс и Бренън се преоблякоха в униформите на КГБ, а О’Шей си сложи костюма на пилота.
Докато закопчаваше шинела си, Алеви огледа очертанията на мината, но не можа да види нищо в тъмнината.
— Мисля, че можем да изчакаме тук.
— Не виждаме никакви светлини или признаци на живот — каза Милс, като също се обърна. Той се взря в съветския си часовник. — Ако това нещо работи, сега е десет и трийсет и две. Ще изпуснем полета на Финеър.
Бренън се засмя, докато закопчаваше кожения колан, на който бе окачен кобурът на 9-милиметров автоматичен пистолет „Макаров“ със заглушител. Алеви и Милс също закопчаха кобурите, а О’Шей мушна пистолета в джоба на авиаторския си костюм. Свериха си часовниците, след което струпаха цивилните си облекла, паспортите, визите, часовниците и портмонетата на купчина и хвърлиха върху тях пликовете от „берьозките“ и дипломатическите си куфарчета. Алеви извади кутийката с кехлибарената огърлица от джоба на палтото си и я премести в униформения шинел на КГБ.
Бренън бръкна в отворения куфар и извади последните неща оттам: две цилиндрични запалителни фосфорни гранати с часовник. Бренън нагласи часовника на гранатите за след три часа и ги бутна в камерата с багажа.
— Да тръгваме — каза Алеви.
Всички се върнаха при вертолета. О’Шей се покатери отново в пилотското кресло, а Алеви — на мястото на втория пилот. Бренън и Милс седнаха зад тях.
— С колко време полет разполагаме според теб? — попита Алеви О’Шей.
— Когато за пръв път говорихме за това, ти казах, че продължителността на полета при вертолетите се изчислява особено трудно — отговори О’Шей, след като се замисли за момент. — Самолетите с фиксирани крила имат по-определени параметри. Излиташ, летиш и се приземяваш. Но с вертолета правиш и други неща. Като например увисването във въздуха, при което се харчи много гориво.
Алеви остави О’Шей да говори, защото знаеше, че има нужда от това. А и защото имаха да убива три часа.
— Много неща зависят от вятъра, температурата на въздуха, товара, височината на летене и вида на маневрите, които ще извършим — продължи О’Шей. — Икономисването на гориво зависи и от мен, но аз не съм добре запознат с този вертолет, за да мога да изцедя от него максималната продължителност на полета при максимално изминато разстояние и минимален разход на гориво. — Известно време О’Шей помълча, след което отговори на въпроса на Алеви. — В най-лошия случай разполагаме с два часа полет. В най-добрия — около четири.
— Максималното разстояние, което можем да покрием по права линия?
— Ами… при скорост от около сто мили в час — от двеста до четиристотин мили.
— Дори и при най-добро стечение на обстоятелствата ще бъдем на ръба — отбеляза Бърт Милс.
Бренън, който като че ли не се интересуваше от проблемите с горивото, проверяваше своя „Макаров“. Той извади и постави отново магазина, а след това провери плъзгача като човек, имащ крайно неприятни спомени от боравене с чуждо оръжие.
— Проверете пистолетите си — каза той.
Всички го послушаха, тъй като той беше оръжейникът на експедицията. След това Бренън порови из ръчния багаж на Алеви, който бе останал на борда, и извади частите на разглобената снайперска пушка „Драгунов“ и бързо я комплектува в тъмнината. Монтира й визьора за нощно виждане с четири степени и я зареди, след това насочи пушката към предното стъкло и включи електронния визьор.