Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Генерал Остин седеше в малка стая и говореше с постоянно сменящи се групи от по двайсет-трийсет жени и мъже, така че накрая повечето от двеста осемдесет и двамата американци, както и техните жени и приятелки, бяха чули по някоя дума от него. Холис си проби път към тази стаичка и чу генерал Остин да казва: „Опитът за бягство е единственото честно и достойно нещо, което сме извършили тук. Вече няма да има десетгодишни прекъсвания между опитите ни. А ако те искат да разстрелват по десет от нас при всеки опит, нека бъде така. Можете да смятате тази школа за закрита.“
Известно време Холис го слуша, след това отиде до бара и си взе чаша бира. Лиза го намери и го хвана за ръката.
— Сам, не мога да издържам повече всичко това.
— Още няколко минути — каза той и погледна часовника си. — В полунощ всичко ще свърши.
Той огледа залата и забеляза Сони и Марти да си говорят в един ъгъл. На малка масичка седяха четиримата курсанти, с които се бе запознал в къщата им. „Ерик Ларсън прилича сега повече на Евгени Петрович Корниенко“, помисли Холис. Всъщност курсантите вече не знаеха как точно да се държат и Холис се запита защо ли ги подлага Буров на това изпитание. Надяваше се може би, че ще си извлекат поука от онова, което предстоеше да се случи — поуката, че държавата е всемогъща и измяната е равносилна на смърт. Но това те вече знаеха.
Капитан Пул се приближи до Лиза и Холис.
— Мъжете и жените са готови да се държат здраво един за друг — каза той. — Можем да се разбунтуваме още тук и още сега. Можем да откажем да си тръгнем и да задържим курсантите като заложници. Можем да нападнем къщата на Буров. Можем всички да се втурнем към главния портал и може би някои от нас ще успеят да се промъкнат и да стигнат до посолството.
Холис погледна към Пул и двамата разбраха, че той не говори за реално осъществими неща, а за различни форми на самоубийство.
— Оръжието е в тях, капитане — каза Холис. — Това е основното в днешния двайсети век. Който има автоматично стрелящо оръжие, владее положението.
— Предлагате да дадем единайсет жертви и да оставим всичко така? — попита той с наведена глава.
— Да. Трябва да оцелеем, за да опитваме отново и отново. Някой трябва да се измъкне оттук. Това казва и генерал Остин, а той е шефът. А и не смятам, че след тази нощ животът ще продължи постарому.
— Не — отвърна Пул, след като се замисли за момент. — И знаете ли това е за добро. Всички ние бяхме прекалено приятелски настроени към тези хора. Имахме своите удобства, жени, деца, интелектуална свобода… Беше ни трудно да се ядосаме и да останем ядосани. Сега това се промени. — Той погледна към Холис и Лиза. — Мисля, че вашето присъствие беше онази плесница по лицето, от която се нуждаехме, за да се събудим.
— Може би думите ми в дома на генерал Остин са звучали жестоко — изкашля се Холис, — но мога да ви уверя, че мнението ми не се е променило. С това не искам да ви създавам впечатлението, че не ме е грижа за вас.
— Разбирам.
Удари полунощ и хората започнаха тихо да напускат залата.
— Довечера ще се молим — каза Пул на Лиза. После се обърна към Холис. — Буров е разпоредил да се въведе вечерен час в дванайсет и трийсет, така че на практика до зори всички сме под домашен арест. Не можем да продължим да се срещаме и да обсъждаме всичко това. Наказанието за нарушаване на вечерния час е разстрел на място. Затова ви желая лека нощ, ще се видим на футболното игрище утре сутринта. — Той се обърна и си тръгна.
Холис помоли Лиза да почакат, докато всички американци се разотидат. Странно, помисли Холис, но повечето курсанти остават. Забеляза, че започнаха да пият, и както и предполагаше, някои от тях се приближиха към Лиза и него.
Джеф Руни ги поздрави с по-малко ентусиазъм, отколкото при запознанството им. Холис и Лиза не отговориха.
— Искам само да ви призная, че всичко това ме кара да се чувствам ужасно — каза Руни.
— Ще се почувстваш още по-зле, когато стигнеш до Щатите и ФБР те залови — изрече на един дъх Холис, като го гледаше право в очите. — Във федералния затвор ще можеш да си мислиш за това колко много съжаляваш до края на живота си. — И злобно добави: — За изпитите си за военновъздушните сили ще можеш да се готвиш на топло, генерале.