Сделката на капитан Ворпатрил

Въпросът го изненада, разсмя го и извика отнесено изражение на лицето му.

— На петнайсет мислех само за това, уверявам те. Така че кажи-речи всяко преживяване би ми се сторило позитивно, но… да, мисля, че може да се определи като такова. Тя работеше в конюшните на един мой възрастен роднина в провинцията, при Дългото езеро. Лятно приключение на лятно място, истинска идилия. Тогава мислех, че аз съм я съблазнил, но сега съм по-склонен да заложа на обратното. По-зряла жена, сещаш се. Тя беше на деветнайсет. А аз… мили боже, бил съм пълен новак, несръчен и прочие. Но за щастие — или е било проява на милосърдие от нейна страна, — дамата не смачка младежкото ми самочувствие. Макар че трудно би го одраскала, освен ако не препуснеше с кон по него, толкова бях горд от себе си.

Тедж се засмя, развеселена от образа на ранимия младеж, който така старателно се е опитвал да прикрие уязвимостта си.

Иван Ксав плъзна нежно пръст по линията на скулата й. Понечи да каже още нещо, после поклати глава, но накрая не издържа и попита:

— А ти? И ти ли си направила първата крачка в компанията на несръчен и самовлюбен младок?

— Ни най-малко. Баронесата искаше да е сигурна, че всичко ще мине добре — за нас, децата, и за Бижутата. Затова нае опитен екип от лицензирани терапевти по приложна сексуалност от бетанската Сфера на неземните удоволствия, които да ни обучат. Един мъж, една жена и един хермафродит. Останаха при нас две години. Много ми беше мъчно, когато си тръгнаха — така де, това беше единственото, в което се справях по-добре от сестрите си.

Ръката му застина. Иван Ксав издаде странен гърлен звук, чието значение й убягна напълно.

— Никога не съм ходил там, в Сферата — каза накрая той. — Братовчед ми Майлс е ходил, но не иска да говори за това. Марк и Карийн са били. По дяволите, дори комодор Ку и мадам Дру са ходили там…

— Е, аз също не съм ходила — каза тя. — Освен ако не приемеш, че Сферата е дошла при мен. Но изкуствата ми харесаха. Комбинираха се чудесно с упражненията ми по сетивно развитие. Малко приличат на танц. Позволяват ти поне за кратко да живееш в тялото си и в настоящия момент, а не само в главата си, където се разкъсваш между минало и бъдеще и напълно пропускаш момента.

Този тънък намек го върна към „момента“ и ръката му се раздвижи отново.

— След това имах двама официално одобрени ухажори — продължи Тедж. — Но с тях не се получи. За твой късмет, като си помислиш.

— Одобрени ухажори? Това какво… някакъв джаксъниански термин ли е?

— На Бараяр нямате ли си одобрени ухажори? — попита Тедж. Той поклати глава. Всъщност не можеше да каже, че е изненадана от въпросната липса, по-скоро беше изненадана от неговото неведение. — Прави се, когато обмисляш евентуален икономически съюз чрез женитба. Един вид, пробваш и тогава купуваш, и слава богу. Първият очевидно се интересуваше много повече от политиката на Къщите, отколкото от мен. Когато му казах, че в такъв случай ще е по-добре да си легне с баща ми, не остана особено доволен. Аз също. Другият… не знам. Уж всичко му беше наред, но не ми харесваше миризмата му.